Кристина Скай - Индия

— Ще се връщаш ли там, Иън?

За миг светлите му очи потъмняха.

— Не мога да кажа още. Европа е все още в пълен хаос, макар Наполеон да е разгромен. Все още мнозина поддържат този луд — дори тук, в Англия.

— Не може да бъде!

— Самата принцеса Шарлот изказа съчувствието си по повод онова, което го очаквало. Много твърдят, макар и шепнешком, че към френския император са се отнесли по позорен начин и че той трябвало да бъде посрещнат с почести тук, в Англия, а не да бъде заточен на някакъв си далечен остров в Атлантически океан. — Иън сведе поглед към големия вълк; изражението му беше сурово. — Често хората се страхуват от това, от което не трябва и се възхищават от онова, от което би трябвало да се страхуват. Ще се изненадаш, ако разбереш колко много такива люде има в Англия. Но сега мисля, че е по-добре да си поговорим за нещо по-приятно.

— Е, няма да ти досаждам с въпроси, тъй като очевидно си дал обет да пазиш тайна. — Индия се взря към обграденото от зеленина езеро. — Струва ми се, че ще трябва да се предам и да замина за Лондон, както ме увещава баба.

Вече от няколко месеца херцогиня Кранфорд не даваше мира на твърдоглавата си внучка с настояванията си да се присъедини към живота на висшето лондонско общество. Младата жена бе отказвала твърдо, но знаеше, че това не може да продължава вечно. Не беше честно нито към нея самата, нито към семейството й.

— Може би това ще бъде по-добре, отколкото да стоиш тук и да се тормозиш до смърт — рече тихо брат й.

— О, Иън, как да го направя? Не мога да понасям брътвежите и глупостта им. Не и сега. — Вгледа се в брат си, който бе участвал в най-разгорещените кръвопролития при Ватерло. — Трябва да знаеш как се чувствам. Видях ранените и мъртвите в Брюксел. Бяха толкова много.

Отмести очи, с надеждата да прикрие мъката от погледа си. Естествено не успя. Индия Деламиър не можеше да скрие нищо от любимия си брат. Иън се стараеше да не покаже, че бе забелязал всеки нюанс от тъгата й.

— Може би трябва да го направиш заради баба. Напоследък тя не се чувства добре, Индия. О, опитва се да скрие това, но гостуването ти ще й помогне повече от всякакви лекарства. Вълнението около всичките рокли, ръкавици и балове ще отвлече ума й от сковаността, която обхваща все по-силно ставите й.

Очите на младата жена се стрелнаха към лицето на брат й.

— Не знаех за това. Тя винаги ми се е струвала несломима.

— И наистина е такава, скъпа. Но това не пречи на болката да я измъчва. И, страхувам се, положението само ще се влошава още повече.

Индия сведе очи и се взря в ризата, която бе откраднала още преди години от гардероба на брат си.

— Тогава ще трябва да се оставя да ме бодат и мушкат като възглавничка за игли. Как бих могла да й откажа, ако това ще я накара да забрави болката. Няма обаче да позволя да ме мъкнат като чучело из Лондон и някакви си негодници, с остри като бръснач погледи, да се отнасят безцеремонно с мен.

Младият мъж отметна назад глава и се засмя.

— Такива ли ти изглеждаме, скъпа? Какво ниско мнение имаш за нас.

Индия прехапа замислено долната си устна.

— Кажи ми, Иън, как разбираш кога… ъ-ъ-ъ, кога си се влюбил? Когато срещнеш онази, която е създадена за теб, чувстваш ли го? Тялото ти започва ли да трепери и сърцето — да пее, както казват хората?

Погледът на брат й изстина.

— Не съм сигурен, че знам, скъпа. Има радост, разбира се, но ми се струва, че мъката ни казва повече по този въпрос. Изпитваш ужасно чувство на загуба всеки път, когато не сте заедно… нещо подобно на смърт, на жив мъртвец.

Дъхът на младата жена секна.

— Открил си някоя, Иън. Каква идиотка съм само. Бях дотолкова изолирана в собствения си свят, че не забелязах нищо от онова, което ставаше край мен.

И целуна импулсивно брат си по бузата. Той стисна челюсти, но почти веднага се разсмя безгрижно.

— Имаш голямо въображение, дори за една Деламиър.

Думите му обаче не успяха да я заблудят.

— Тя е глупачка, Иън. Не заслужава да страдаш и минута заради нея. Нито една жена с капчица разсъдък не би могла да ти обърне гръб — заяви буйно Индия.

— Така ли мислиш, мъжкаранке? — Иън разроши с нежност косите й. — И си толкова лоялна, дори след като те съборих в езерцето с жабите и счупих кутията с любимите ти бои, когато беше на шест години?

Сестра му присви устни.

— Доколкото си спомням, първо аз изпочупих всичките ти оловни войничета и после те изтиках от плевнята за отплата.

— Вярно, така направи — съгласи се младият мъж и се изхили. — Все още имам синини от този случай.