70. Бебето не е толкова крехко, колкото ви се струва. „Така се страхувам, че ще му причиня болка, ако не го държа, както трябва“, казва често майката за първото си бебе. Не трябва да се безпокоите — бебетата са доста яки. Има много начини за държане на кърмачето. Ако случайно главата му падне назад, няма да го заболи. Мекото място на главата му (фонтанелата) е покрито със здрава като брезент ципа и не може лесно да се нарани. Естественото регулиране на телесната температура започва да функционира нормално, след като теглото на бебето достигне 3,5 кг, и не е нужно да го претоварвате с дрешки. Бебето има добра устойчивост към повечето микроби. Ако в семейството има простудно заболяване, то може да го прекара в най-лека форма. Ако си е омотало главата в нещо, бебето проявява силно развит инстинкт да се бори и силно плаче. Ако храната не му е достатъчна, то вероятно ще плаче за още. При силна светлина то ще мига и проплаква. (Можете да го фотографирате и с фотосветкавица, даже и ако това го стряска.) Бебето спи толкова, колкото му е необходимо. Като същество, което още не говори и не знае нищо за света, то все пак доста добре се грижи за себе си.
71. Новороденото обикновено разочарова родителите, които виждат такова бебе за първи път. Неговата кожа е покрита с мазнина, която, ако се остави, се абсорбира бавно и намалява вероятността за кожни изриви през време на болничния престой. Самата кожа е доста зачервена. Лицето му е подпухнало и може да има синини от прилагания при раждането форцепс. Главата му може да бъде деформирана при раждането — издължена назад, с ниско чело и съвсем несиметрична. Може да се случи да има и хематом — подкожен кръвоизлив, предизвикващ подутина, която изчезва едва след няколко седмици. Два дни след раждането може да се появи жълтеница, която трае около седмица (за жълтеница, която се появява още първия ден или е в по-силна форма, или пък трае повече от седмица, трябва да се уведомява лекарят).
Тялото на бебето е покрито с мъх, който пада обикновено след една седмица. През следващите две седмици кожата му може да се обели под формата на сухи люспици. Някои бебета се раждат с черна коса, която може да достигне ниско върху челото. Първата коса обикновено пада и новата, която пониква рано или късно, може да бъде съвсем различна във всяко отношение.
72. Пред този голям въпрос се изправят мнозина млади роди тели. Повечето от тях бързо намират правилния отговор. За някои родители обаче това остава тревожен въпрос независимо от техния опит. Аз бих могъл да заявя веднага, че според мене същината на въпроса не се крие в дилемата „строгост или либералност“. Добрите родители, които не се страхуват да бъдат твърди, когато се наложи, получават добри резултати както с умерена строгост, така и с умерена либералност. От друга страна, строгостта, произтичаща от лоши чувства, както и плахата или колебливата либералност могат да доведат до лоши резултати. Същината на въпроса се заключава в чувствата, влагани от родителя при възпитанието, и отношението, породено у детето.
73. Значителни промени във възгледите. Трудно е да се обхване този въпрос, без да се направи един исторически преглед. Степента на строгост във възпитанието е била различна през отделните епохи. Например през викторианския период (втората половина на XIX в. — б. пр.) много строго се е държало на обноските и скромността. През XX век, особено след Първата световна война, настъпиха значителни изменения, обусловени от няколко фактора. Големите американски изследователи-пионери в областта на образованието, като Джон Дюи и Уилям Килпатрик, доказаха, че детето се обучава по-добре и по-бързо по метод, съобразен с индивидуалната му готовност и желание за учене, стига материалът да бъде подходящ. Наблюденията върху правонарушители и престъпници показват, че повечето от тях са страдали повече от липса на любов, отколкото от липса на наказания в детството си. Тези и други открития насърчиха едно общо отпускане в дисциплината и стремеж да се даде на децата това, което им е най-необходимо като личности. Някои водещи американски педиатри, като Олдрич, Пауърс и Гезел, започнаха да въвеждат подобни схващания в медицинските грижи за кърмачетата и по-големите деца. До четиридесетте години на нашия век обаче лекарите останаха твърди по въпроса за храненето на бебетата. Те се опасяваха, че нередовните часове за хранене, както и различието в количеството на храната могат да доведат до тежки храносмилателни разстройства, които бяха причина за висока детска смъртност. Публикуваните през 1942 година опити на д-р П. Маклендон и г-жа Фр. Симсериян със „свободното хранене“ спомогнаха за убеждаването на лекарите, че повечето кърмачета могат много добре сами да определят своя режим на хранене и при това се развиват съвсем нормално. Оттогава настъпиха бързи и широко разпростиращи се изменения в медицинската практика. Днес първоначалният режим за хранене на мнозинството американски бебета е доста гъвкав. Лекарите, които старателно предупреждаваха младите родители да не разглезват децата си, сега ги насърчават да удовлетворяват всички техни потребности не само от храна, но и от успокояване и от ласки.
Читать дальше