Е. Смит - Тедрик

— Този епизод най ми харесва — Фурмин отново щракна копчето и на екрана се появи гигант в окървавени доспехи, който прегръщаше висока и полугола девойка. Зад тях се виждаше олтар от зелен камък. — Те просто са предназначени един за друг!

— Да, поразително сходство на характери и размери — изхили се Скандос-Две. — Тедрик е висок шест фута и четири инча и тежи двеста и тридесет фунта, а тя — шест фута и половин дюйм и тежи сто и деветдесет фунта. За нашето време би се сторила на любопитната публика доста слабовата, честно го казвам.

— Каква двойка, погледни! — възхитено извика Фурмин и се загледа в екрана. — Сега няма да намериш подобни хора.

— За щастие ти си прав. Той разсича с меча си човек с пълно въоръжение на две половини, а тя е способна да удуши тигър с голи ръце. Е и какво от това? Ако съединим мозъците им в едно цяло, то едва ли бихме създали съвременен индивид с много посредствени способности.

— О, не бих се осмелил да твърдя подобно нещо — поклати отрицателно глава Фурмин. — Фагон е бил проницателен човек и умел управник.

— В някои ситуации — да, но спомни си, че дори в сраженията той продължаваше да носи златните си доспехи, вместо стоманените. И той така строго следвал този самоубийствен обичай, което ни дава основания сериозно да се съмняваме в здравия му разум.

— Не съм сигурен, че така следва да се трактуват обичайте им… тогава са били тежки времена. Но от друга страна, кой би казал как щяха да се развият събитията при битката до Замъка на Средната Марка, ако Фагон бе навлякъл стоманени доспехи? Възможно е да проживее още десет или петнадесет години… Предполагам, че тогава Тедрик би могъл да измени картата на света. Той не е бил глупав, само извънредно упорит и е имал нужда от умен ръководител. Фагон би съумял да вложи известно количество здрав смисъл в главата му.

— Но Фагон е загинал — суховато издекламира Скандос, — и от този миг всяко решение на Тедрик се оказва погрешно. Но да се върнем към нашата работа.

— Добре, шефе. Аз ще погледна резултатите от осемстотин и дванадесетия опит.

След тези думи Фурмин тръгна към вратата на лабораторията.

И тогава Скандос Едно започна да действува. Бе му съвсем ясно, че в реалността на Втората Временна Линия можеше да съществува само един единствен Скандос. Един от тях трябваше да изчезне напълно, веднага и навеки. Той не изпитваше никакво желание да убива двойника си, но това бе единственият начин да спаси собствения си живот и така всъщност цялата цивилизация.

Без да се бави, се синхронизира във времето и стреля в главата на нищо не подозиращия Скандос Две. Сега вече той принадлежеше на тази реалност. Машината на времето и простряното на пода тяло мигновено изчезнаха. Те нямаха място на Втората Временна Линия!

Разбира се, подобни действия биха могли да родят ново разклонение в потока на времето, но това не безпокоеше особено Скандос. В плановете му влизаше още по-сериозно вмешателство във временният континуум.

Той направи пласмасово копие на медната статуя изляна от Тедрик и в този лик се яви пред народа на Ломар, като се обяви за бог Лосир. Върна се назад, сега вече на Третата Временна Линия и премахна Скандос Три. Възможно бе да възникне необходимост от още едно въздействие, за да насочи събитията в необходимата посока. Но за това по-определено би могъл да се произнесе, след като изучи реалността на Третата Временна Линия. Тогава ще замени със себе си и Скандос Четири.

Но какво от това? Той не се съмняваше, че ще може да извърши още два пъти това, което вече бе извършил два пъти!

Трима души за миг замряха до страшния олтар на бог Сарпедион. Цар Фагон разбра, че полуголата му дъщеря трябва с нещо да покрие тялото си.

— Флайснер, дай наметалото си! — заповяда той кратко.

Леди Роана се освободи от прегръдките на покритите със стомана ръце на Тедрик и наметна на рамената си предложената и дреха. Не можеше да се каже, че благоприличието бе запазено напълно. Късата модна дреха не стигаше и до средата на бедрата на придворния, а принцесата бе доста по-висока от него.

— Капитан Скайр — бързо продължи царят и посочи въргалящите се трупове. — Тази мърша хвърлете в реката. — после показа парчетата на статуята. — Заповядай на хората си да почистят тук и да въведат подобаващ ред.

Капитанът извряка нужната заповед. Тедрик се обърна към момичето, което продължаваше да стои до него и я изгледа. На изразителното й лице се бяха смесили и възхищение, и възторг, и благоговение.