Петко Славейков - Великата идея на българите

Ето очертанието на таз епоха, която ний наскоро с божата помощ ще изминем. Нашите читатели виждат, че у нас се е действувало нещо, всякой гражданин, всякой учител, всякой ученик и всякой друг по-развит българин е действувал по частно, засебно, и ний можем да кажем, че сме получили за резултат цял куп неслепени и несглобени ползи. Не туй само можехме и да получим, туй можеше само да ни даде първата част на таз епоха на нашето развитие, защото, ако кажем да вникнем по-добре в духа на таз епоха и да изследваме по-точно направлението й, ще съгледаме, че главната наша цел е била само как да тръснем от врата си гърците: стремлението ни към учението едва ли не е било сматряно само като средство на това. По тази причина и ний че нашите общини и народът въобще служили са си с това средство само толкоз, колкото им е било нужно, за да постигнат целта си. От това се и забележва, че онез градове, които можеха донегде да се освободят от ярема на фанариотското владичество, тамо се показа изпосле и равнодушие някакво към училищата: а то е, защото се вижда, че нямат още първо понятие за тях и само пред вида на неприятеля си тъкмят оръжията. По границите само някъде, дето българщината при събужданието си идеше в стълкновение с гърцизма, съсредоточаваше се още някакъв живот, някаква деятелност. В Пловдив например, дето борбата между двата елемента е получила един трраен и нерешим характер, образованието е най-добре успяло, училищата са били предмет на постоянни занимания; и тоз пример е достатъчно да се покаже естествеността на характеристиката, на таз епоха, според както я изложихме.

Но и туй направление, ухрабно от тази страна, не се забави да принесе полза от друга. Неоспоримо е днес, че идеята за отръгнуванието ни от гърците и за възстановлението на черковната ни независимост, е, която е най-вече съдействувала за обединение и осредоточение на всички българи, като стана точка за тежненията и стремленията на всички; и днес, когато денят на тази идея залязва, тя оставя българския народ, снабден с чувство за единство и за съвокупно действувание, пред зорите на другия работен ден за уреждание на учебните наши заведения, при които, както вече рекохме, се е събрал уже доволен куп на несглобени ползи.

Ний сме честити, като можем да забележим, че от встъпванието на текущата година доста заявения станаха от страна на народа към това ново направление (както с време сме помянували за тях), и това, що ни прави да се радуваме, е, че тези заявения от ден на ден стават повече и у народа въобще се показва по-силна воля за деятелност на това поприще; и то е, което ни насърчава да излезем с настоящите редовце и да произнесем тържествено, че е настанало вече време да се действува по тази част.

Нека убо съгласим силите си и задружно, всенародно да предприемем устроението ако не на друго някое по-високо народно училище, а то поне на една първа гимназия, в която като свършват учениците, да могат да постъпят в кой да е университет. Нека положим всичките си грижи за осуъществяването на таз велика за нас идея , на тази необходима народна потребност.

Като изваждаме на вестникарския губер за разисквание, ний не ще се разпростираме сега да разправим за ползите от таквоз едно учебно заведение, ни за неговото влияние върху нарежданието и на всичките съществующи и будущи училища в отечеството ни; а още по-малко да влязваме в подробности върху устройството и програмата на таквоз едно народно учебно заведение. Ний оставяме инициативата за всичко това на тезо, на които принадлежи, без да отричаме стълповете на листа си за всякого, който има воля и който умее да мисли и да говори за това, а ще се върнем в идущия брой да поговорим где е най-добре да се устрои таквоз едно учебно заведение.

Статията е публикувана във в. „Македония“ през 1869 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Боян Йоцов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4143]

Последна редакция: 2007-11-16 08:00:00