Петко Славейков - Срещата ми с къбръзлията

Сам аз не съм имал случай да се срещна с него насаме, но като представител на Търновската епархия на два пътя имах случай да се представя пред него — веднъж с доктор Чомакова и не помня сега кой беше, но или бе дядо Христо, старият Търчилеща, или бе хаджи Гюрооглу от Самоков. Ние ходихме в дома му на Гьоксу, когато той подир велик везир, какъвто бе станал подир обиколката си по България, и във времето на когото беше се подало на 1856 първото онова прошение на българите за отделянето им от гърците под особено духовно началство. Сега той не беше никакъв, но взело бе да се поговорва, че може да стане пак велик везир, и ние счетохме за нужно да го наобиколим, да го позапознаем с днешното положение на въпроса ни, да поизпитаме неговите наклонности и ако е възможно някак, да го попредразположим в наша полза. Той ни прие доста вежливо за един фанатик турчин с предубеждения и бивш велик везир, говорихме доста за състоянието на раите в Турция въобще. Той се жалуваше, че турците, управлявали повън, не доразбират положението си, но мъмреше силно и на младите българи, които, ходили или неходили по Европа, и дошли тука да живеят в турско и искат да живеят като в Европа, и казваше, че ако има някой да развали държавата, то са тези хора, които нямат една определена задача и не знаят какво им се иска. Наспущали бради кюлханетата му недни и какво е това — вижте ме, аз съм европеец.

И че може ли този, който те е вчера бил, днес същият да те признае за равен с него, да ти прави тилтифи и да разсъждава с тебе по работите на управлението! Почакайте поне да измрат тия, които са си научили ръката да ви бият, и тогаз с онези, които не са могли да употребят на практика тази старата теория, и с тях се мъчете да се споразумявате, инак е нафиле. После от тези и таквизи едни разговори той ни запита отде сме, защо сме дошли в Цариград и какво правим тук, ще седим ли и ще се бавим ли. Ние му тогаз казахме, че сме дошли и сме тука като представители от градовете си да се плачим от владиците и да молим правителството да ни избави от гръцкото духовенство.

— Хъ, каже, вие сте дошли демек по политически работи и хеля ходите все подир оназ работа, за която ваши някои бяха подавали прошение, когато още бях велик везир. Вие добре ще сторите да си идете на вилаетеца си и там да видите какво можете да напрравите да се поминувате добре с комшиите си, с господарите си и като дойдете да се споразумявате с тях, както би трябвало, тука, в Цариград, е лесно; правителството, което всякога иска доброто на поданиците си, ще направи онова, което изисква времето и което наспоред времето може да стане. Аз не обичам хора, които се месят в политика, и не струвам хас от хора, които каращисват миллет ишлери да говорят в името на един народ. Това ми никак не е по волята. Аз защо обичах старите ваши бегликчии — продължаваше той, като се обърна към Чомакова, — те бяха добри хора и бяха умни хора, гледаха работицата си, кефеца си, дохадяха тука, продаваха овните си, вземаха ни паричките, па си отиваха; такива миллет ишлери не каращисваха, най-много да се понамесеха да поискат нещо за градовете си, кой отдето е, или за някое село някоя черква или манастир, или друг някой хайрат да направят и аз съм им много предоставял и пригодявал да сполучат желанието си. Ама те бяха умни хора, знаеха какво правят и какво искат. Те не се караха с гърците и ако нейде някой владика направеше нещо, което не прилягаше на сана му, те ще ни го подметнат само: таквоз и таквоз едикой си кира кешиш направил, ехалито това не може да го понесе, но на туй вие му търсете чарето. И ние каквото правехме, правехме с караказана тук, на онзи владика му давахме пътя оттам. Ето защо аз не мога със сегашния свят да уйдисам. Ей го на, ти си добър челяк и от добър сой си, аз познавам брата ти и го обичам, ама тебе как да обичам, като си си оставил работата, та си ходил да се рееш по Европа, станал си хекимин, спуснал си брада, та и хекимлика не си гледаш, ами си дошел да се бъркаш в миллет ишлери, ето защо аз не струвам хас от таквиз хора и не мога да те обичам, както обичам брата ти.

— Ефендим — каза Чомаков, — и брат ми, който е толкози добър, и той сега иде викан тука да се съди с тамошния наш гръцки владика, защо дал уж страната на българите и не оставял гърка владика да прави с тях каквото ще.

— На бас се хващам — отвърна Къбръзлията, — че брата си ти си го извадил от глава и си го пъхнал в таз беля, и добро няма да пати. Ето защо аз казвам, че държавата ни ще я развалят ей таквизи като вас, които ходят по Европа и дойдат тука, па се вземат да каращисват работи и не знаят какво да правят.