Петко Славейков - Да го кажем юнашки

Четири години ли стана, пет ли, откак се урашисваме ний с черковния наш въпрос, досега таквоз попитване не са ни попитвали нито черквата, нито нашите едноверни братя, гърците. Сега ни питат и призоват ни публично да се отговорим и да кажем юнашки желайме ли сприятеляването…

Съвсем що нашето до нине поведене е един най-явствен отговор срещу това питане, но понеже е имало хора още да го не познават или да се сумняват, нека го кажел публично и юнашки.

Оставаме настрана неправедното и противозаконното уничтожение на нашите самостоятелни черкви, оставяме настрана и завладението на архиерейските ни престоли от гръцки архиереи. Да не казваме какви мерки взеха те за изтребванието и съществующата наша книжнина и как сполучиха да изместят езика ни от черквите и училищата, и как го замениха с гръцкия, и какви следствия възима вързването на словото божие в нашето отечество. Да не споменуваме скръбните времена, когато нашите манастири се затваряха и запустяваха или се вземаха и се даваха на калугери гърци; когато българските духовници и таксидиоти се гонеха и притесняваха, а гърци духовници и таксидиоти чак от Синая и от Божигроб пълнеха България и на добри атове, със сеизи и сексени ходеха от село на село, притесняваха бедния народ, та го пленяха и го глобяха, както искаха; и какви нравствени повреди станаха от техните съблазнителни примери. Да не изчисляваме жертвите на владишките своеволия, когато по едно мановение на патриархията толкози българи, и духовни, и миряни, ги улавяха с халки на врата като зверове и ги провождаха на заточение, накъдето искаха. Да смълчим и тези по-пресните насилия, когато подир танзимата българите се възимаха свободни да въведат по някои места народния си език, какво си притеглиха и как се клеветяха, запираха и гонеха българските учители 1 1 Само мене в Търновската епархия седем пъти са ме запирали и от 7 места изгонвали, а други питайте тях да кажат (бел. П.Р.С.) . Да дойдем до една епоха по-близка. Да захванем от десет години насам.

Най-напред се обадихме ний да се оплакваме от нетърпимите своеволия и прекалените злоупотребления на гръцките владици, злоупотребления вече засвидетелствувани, и оплаквахме се не другаде някъде, но на черквата — на великата черква, която ний познавахме и имахме за майка. Но нашите оплаквания не само не се взеха ни веднъж во внимание, ами своеволията и злоупотребленията като на инат се удвояваха. Черквата глуха на всичко, що й се представяше, с ожесточение поддържаше своите питомци, които с по-голямо озлобление притесняваха народа и проследуваха жестоко тези, които дерзняха да обнаружат своето незадоволство или да възвисят глас противо техните злоупотребления. Тези, които прибягваха до правосъдието на черквата, пресполвяваха живота си в Цариград и гниеха по кюшетата на хановете и нямаше кой да ги послуша.

Отчаяни най-после българите от черквата, взеха да прибягват до правосъдието и милостта на ч[естното] правитество, но от това се породиха други вид смущения и ний се намерихме още в по-критическо положение. Преследуванията не бяха вече частни, но вземаха един общ характер. Не само че интриги се положиха в действие, за да компрометират верността на българския народ към държавния престол, но и явни оклеветявания в това отношение се представиха на Портата връх българите от най-големите и главните български епархии. Ний казваме за Търновската и Пловдивската, които дерзнаха най-напред да се отнесат до Портата с оплакване против злоупотребленията на гръцките владици. Клеветите не помогнаха нищо на клеветниците. Царското правителство не постъпи тъй, както ги тях блазнеше, то разпита, изследува и се увери в невиността на българския народ. Но малко ли хора стояха запрени и време изгубиха, от пари излязоха и се разориха, доде се разправят! Че и тези озлобления се видяха белким малко на черквата в ожесточението й против българския народ, но посегна най-подир да аргоса свешениците и да затвоти едничката им в столицата черква, която с толкоз молби и след толкоз години едва бяха сподобили да имат.

Българите, онеправдани така жестоко от своеволията на тази черква, налегнаха да молят царското правителство да ги избави от тези притеснения и то с тази цел препоръча на черквата да свика едно събрание от православните народности, да се нареди един устав според нуждите на православното изпълнение, по който устав да се управлява, като да престанат вече злоупотребленията, от една страна, и оплакванията, от друга. Но черквата намери средство и в това да обиди българския народ, като докара работата тъй, щото на това събрание да присъстват само двама представители от българските епархии, когато всички други бяха гърци и работеха с цел, чрез този устав, да оздравят интересите на гръцкия народ в ущерб на българския. Представителите българи протестуваха, протестуваха и българските епархии, но тяхното протестувание не само не се взе во внимание, но не му се даде място нито в практиката да влезе.