Хавиер Сиера - Египетската тайна на Наполеон

— Би трябвало теб да те интересува, генерале — каза тя, с показалец, насочен към него. — В най-далечното минало на моя народ богинята Изида се съединила с бог Озирис, за да създадат нов цар на Египет, който да носи тези два полюса едновременно. Който да разбере, че материята и духът са част от единна същност. Странното е, че онзи свещен съюз, от който щял да се роди владетелят Хор, се осъществил, след като Озирис загинал от ръката на брат си Сет. Изида последвала душата му до царството на мъртвите, спасила я от мрака и направила така, че семето на Озирис да проникне в плътта й и да я оплоди.

— Красив мит. „Сините мъдреци“ ми говориха за него в Назарет.

— Наистина ли?

Съвършената като че ли за първи път се усъмни. Наполеон забеляза това и го използва, за да се опита да поеме контрол над ситуацията:

— Да. Също така казаха, че Исус е изучавал това предание и е успял да достигне до магическата формула, с която най-обичаната богиня в Египет сторила чудото си. Затова, когато настъпил часът му, възкръснал и така постигнал безсмъртие. Нима не е истина, че Месията на евреите не е умрял след завръщането си към живота?

— Щом знаеш това, Наполеон, предполагам, че си готов.

— Готов? За какво?

Корсиканецът, който вече седеше в леглото при Надия, се поколеба за момент дали да протегне лявата си ръка към Съвършената или не. Най-накрая я положи разсеяно върху бедрото й. Топлият допир на нежната й кожа го омагьоса.

— Готов да приемеш тайната, която е направила Исус велик сред великите.

— Ти ли ще ми я предадеш?

— Да. Аз.

— И как се очаква това да стане?

Надия се изплъзна изпод силната ръка на корсиканеца и седна на коленете му.

— Като първо ти разкрия тайната на Хебсед естествено.

— Хебсед? И за това ми разказаха „сините“. Фараоните се подлагали на този ритуал на всеки трийсет години.

— И това е точно възрастта, която ти ще навършиш след три дни — прекъсна го Надия.

— Вярно — усмихна се Бонапарт объркано.

— Нито един езичник не е разбрал някога какво се е случвало по време на тези ритуали. Когато Хебсед бил празнуван в зората на нашата история, единственото, което виждал народът, било как фараонът влиза в коридорите на пирамидата си и след това излиза подмладен. Това, което никой не знае, е, че ритуалът бил свързан със сексуалната енергия.

— Сексуалната енергия?

Корсиканецът прехапа долната си устна, прикривайки възбудата си.

— Всичко, което ни заобикаля, е енергия, генерале. Но нито една енергия не е толкова мощна, колкото тази, родена от желанието. Като побеждаваме инстинкта и го подчиняваме на волята си, можем да направим така, че тялото ни да се подмлади, белите коси да потъмнеят и силите да се върнат отново… Ако ритуалът бъде доведен до крайност, може да убие, както се е случило с Озирис, и да върне живота, което той също е изпитал.

Надия пое топлите и влажни ръце на Наполеон.

— Във вашата Библия се говори, че когато цар Давид бил вече много стар, го посъветвали да спи с млада девица, Евреите, които го накарали да направи това, произхождали от Египет, където дочули слухове, че дъхът на девойка може да възстанови част от жизнените сили.

— Глупости.

— Не са такива глупости, каквито предполагаш, генерале — каза Съвършената напълно сериозно. — В Персия също е имало такова поверие. Онова обаче, което не знаели, е, че присъствието на младо момиче всъщност стимулира у стареца отделянето на определени хормони, които го подмладяват. Ти самият изпитваш в момента точно това.

Надия имаше право. Безкрайното желание, което корсиканецът чувстваше към красивата жена, караше кръвта му да кипи. Всичко около него започна да кръжи, сякаш покритите с плат стени, които го заобикаляха, бяха станали още по-релефни, а цветовете на чаршафите му излъчваха собствена светлина.

— Съсредоточи се върху това, което чувстваш — нареди му Надия. — Почувствай как материята губи плътност и ти се докосваш до състояние, по-различно от това, което те владее. Не е война. Не е стратегия. Не е математика. Нито политика… По-скоро е като полуневидима врата, която се намира в теб.

Наполеон се вкопчи в твърдите ръце на нубийката като моряк, повален от морска болест. Очите й на кобра бяха близо, много близо, приковани в неговите с необяснима жестокост.

— Когато усетиш вратата, когато желанието те накара да загубиш хоризонта от погледа си… прекоси я!

Последната заповед на Съвършената прозвуча като далечно ехо в главата на корсиканеца. Беше твърде късно, за да осъзнае, че току-що се е проснал върху тялото й, пропито със странен аромат, опияняващ и сладък.