Карл Сейгън - Контакт

Но въпреки тези явни предупреждения за волята Божия, продължи Ранкин, хората за трети път се опитали да построят Машината. Бог ги оставил. А след това лекичко, скрито, попречил Машината да се задейства, отклонил демоничния стремеж, с което още веднъж се проявила грижата Му и любовта Му към непослушните и грешни — да го кажем направо, недостойни — негови земни чада. Вече било време да се поучим от уроците на нашата греховност и мерзост и преди настъпващото начало на новото Хилядолетие, истинското Хилядолетие, което ще започне на първи януари 2001 година, да препосветим нашата планета и себе си на Господа.

Машините трябвало да бъдат унищожени. До последната, до най-малката им частичка. Претенцията на земните хора да застанат от дясната страна на Бога със строителство на машини, вместо с очищение на душите си, трябвало да бъде осъдена и изтръгната из корен, преди да е станало твърде късно.

В малкия си апартамент Ели изслуша словото на Ранкин до края, изключи телевизора и поднови програмирането си.

Единственото място, до което й бе позволено да се обажда, беше до Джейнсвил, Уисконсин. Всички входни обаждания, с изключение на тези от Джейнсвил, се прекъсваха. След като се извиняваха учтиво на търсещите я. Писмата от дер Хеер, Валириън и от състудентката й от университета, Беки Елънбогън, остави неразпечатани. Имаше много писма, доставени експресно по пощата и след това донесени с куриер от Южна Каролина, от Палмър Джос. Ели беше много по-изкусена да прочете тях, но не го направи. Написа му кратка бележка, която гласеше: „Скъпи Палмър, все още не. Ели.“ Пусна я без обратен адрес. Нямаше как да разбере дали ще я получи.

Един телевизионен репортаж за нея, направен без съгласието й, я представяше като много по-затворена от Нийл Армстронг или от Грета Гарбо. Тя прие всичко това усмихнато и с равнодушие. Тъй или иначе, беше достатъчно заета. Всъщност работеше почти денонощно.

Ограниченията във връзките й с външния свят не се простираха върху научната й комуникация и по една открита телевизионна мрежа тя организира с Виджи дългосрочна изследователска програма. Сред обектите, които трябваше да се изследват, бяха околността на Стрелец А в центъра на галактиката, както и мощният извънгалактически радиоизточник, Лебед А. Телескопите на „Аргус“ се включваха като част от фазова поредица, свързана със съветските телескопи в Самарканд. Обединена, американо-съветската система действаше като единен радиотелескоп с размерите на Земята. Действайки на дължина на вълната от няколко сантиметра, те можеха да различат сигнали на радиоизлъчване с размери на слънчева система от центъра на галактиката.

Ели се притесняваше, че това няма да е достатъчно, че двете кръжащи една около друга в орбита черни дупки са значително по-малки. Това, от което действително имаха нужда, смяташе тя, бе радиотелескоп, изпратен на космически съд от другата страна на Слънцето, работещ в тандем с телескопите на Земята. Така хората щяха да създадат телескоп с размерите на земната орбита. С него, пресметна Ели, щяха да могат да засекат нещо с размерите на Земята в центъра на Галактиката. Или може би с размерите на Станцията.

Повечето й време минаваше в писане, в модифициране на съществуващи програми за „Крей 21“ и във възможно най-подробно описание на премълчаните събития в продължение на двадесетте минути земно време след активирането на Машината. Някъде по средата тя се усети, че всъщност пише „самиздат“. Технологията на пишещата машинка и листите индиго. Заключи оригинала и две копия в сейфа си — до пожълтялото копие на съдебното решение срещу Хадън, — а третото копие скри зад един хлабав капак, който покриваше електронното оборудване на телескоп 49. След което изгори листовете индиго. Димът беше черен и лютив. След шест седмици беше приключила с препрограмирането и тъкмо когато отново се сети за Палмър Джос, той се появи пред портала на комплекса „Аргус“.

Пътят му бе разчистен след няколко телефонни обаждания до специалния съветник на президента, с когото той бездруго се познаваше от години. Дори тук, в Юга, където цареше небрежна мода, Палмър се появи безукорен, както винаги, в сако, бяла риза и вратовръзка. Ели му връчи палмовия лист, благодари му за златното украшение и въпреки предупрежденията на Киц да не споделя налудничавия си опит с никого, му разказа всичко.

Приложиха практиката на съветските й колеги, които всеки път, щом се наложеше да обсъдят нещо, което е политически неортодоксално, се разхождаха по градинските алеи. От време на време той поспираше и някой външен наблюдател би решил, че се надвесва над нея. Всеки път тя го хващаше подръка и го повеждаше отново.