Карл Сейгън - Контакт

Ели отново го изгледа със съчувствие. Поне от стотина поколения насам, светът бе ръководен от много по-лоши личности от него. Той просто бе имал нещастието да влезе в играта, тъкмо когато правилата се пренаписваха.

— … дори и да вярвахте на всяка подробност от вашата версия — продължаваше Майкъл, — не мислите ли, че извънземните са се отнесли зле с вас? Те се възползват от най-нежните ти чувства и се предрешават в образа на стария ти скъп татко. Не ти казват какво правят, експонират ти филмите, унищожават всичките ви данни, дори не ти позволяват да оставиш онова тъпо палмово листо там. Нищо от списъка не липсва, освен малко храна и нищо, което го няма в списъка, не е донесено, освен няколко песъчинки. Значи за тия двайсет минути сте нагълтали малко храна и сте изсипали малко пясък в джобовете си. Връщате се обратно така да се каже една наносекунда, след като сте напуснали, тъй че за външния наблюдател вие изобщо не сте напускали.

Сега, ако извънземните искаха да покажат недвусмислено ясно, че вие наистина сте ходили някъде, щяха да ви доведат обратно един ден по-късно или една седмица. Нали така? Ако за известно време нямаше нищо вътре в бензелите, ние щяхме да сме адски сигурни, че сте зачезнали някъде. Ако искаха да ви улеснят живота, нямаше да изключват Посланието. Така ли е? Всичко това изглежда много лошо, знаеш. Могли са да съобразят. Защо са искали да ви направят лошо? А има и други начини, с които са могли да подкрепят разказа ви. Можеха да ви дадат нещо за спомен. Можеха да ви позволят да си върнете филмите. Тогава никой нямаше да твърди, че това е един хитър фалшификат. Защо в такъв случай не са го направили? Защо извънземните не потвърждават версията ви? Вие прекарахте години от живота си, мъчейки се да ги намерите. Те не оценяват ли това, което сте направили?

Ели, как можеш да си толкова сигурна, че това, което разправяте, наистина се е случило? Ако, както твърдиш, не е било измама, не би ли могло да е просто… налудничава халюцинация? Знам, много е болезнено да го допусне човек. Никой не иска да мисли, че се е побъркал малко. Но като се вземе предвид цялото напрежение, на което бяхте изложени, това не е особено трудно. И ако единствената алтернатива е криминалният заговор… Може би ще пожелаеш да обмислиш внимателно тази възможност.

Вече го беше направила.

По-късно същия ден тя се срещна с Киц насаме. Пазарлъкът вече й бе предложен. Ели нямаше никакво намерение да приема сделката. Но Киц бе подготвен и за тази възможност.

— Ти никога не си изпитвала добри чувства към мен, още от самото начало — каза той. — Но аз съм готов да го преглътна. Ще се покажем наистина толерантни.

Вече пуснахме съобщение за пресата, в което се казва, че Машината просто не се е задействала, когато сме се опитали да я активираме. Естествено, мъчим се да разберем какво не е наред. След всичките предишни провали, в Уайоминг и Узбекистан, никой няма да се усъмни в това.

После, след няколко седмици, ще съобщим, че все още не сме достигнали до никъде. Направили сме всичко, което ни е било по силите. Машината е прекалено скъпа, за да продължи работата по нея. Вероятно все още не сме достатъчно умни, за да я проумеем. Освен това, в края на краищата, съществува и известна опасност. Така че най-добре ще е да замразим проекта „Машина“… поне за известно време. Не че не сме се опитали.

Хадън и неговите приятели сигурно биха възразили, но след като вече е далече от нас…

— Той е само на триста километра над главите ни — подчерта тя.

— О, още ли не си чула? Сол умря почти по времето, когато Машината се активира. При доста странни обстоятелства. Съжалявам, че трябваше да ти го кажа. Забравих колко си… близка с него.

Не знаеше дали да вярва на Киц. Хадън беше само на петдесет и няколко години и определено изглеждаше в добро физическо здраве. Реши да проучи тази тема по-късно.

— И в твоето въображение какво става с нас? — попита го Ели.

— Нас? Кои са тези „нас“?

— Нас. С нас петимата. Тези, които бяхме на борда на Машината, за която твърдите, че не се е задействала.

— О! След още малко разговори ще ви оставим да си ходите. Не смятам, че който и да е от вас ще бъде толкова глупав, че да сподели тази шантава история с някой друг извън вашия кръг. Но просто за всеки случай сме приготвили психиатрични досиета за вас петимата. Профили. Обща характеристика. Вие винаги сте били малко бунтовни характери, сърдити на системата — в която и система да сте отрасли. Съвсем нормално. Това помага на хората да бъдат по-независими. Окуражаваме тази черта, особено сред учените. Но напрежението в последните години ви е поизтощило — не дори изкарало от релсите, просто поизтощило. Особено доктор Ароуей и Луначарски. Първо те са били дълбоко увлечени в засичането на Посланието, в неговото дешифриране, в убеждаването на правителствата да започнат строителството на Машината. Проблемите по конструирането й, промишленият саботаж, сядането в нея по време на Активацията, която не довежда до нищо… Било е тежко. Цялата тази работа и никакъв резултат. А нервите на учените бездруго са изопнати. Ако вие сте малко потиснати и затворени след провала с Машината, всички ще изпитват съчувствие. Разбиране. Но никой няма да повярва на разказите ви. Никой. Ако се държите добре, няма да има никаква необходимост да се публикуват досиетата ви.