Виктор Суворов - Освободителят

Подобно занимание не е лесно, особено като се има предвид дебелината на запасняците. Понякога тази операция отнема близо четирийсет минути. Ако, не дай си, Боже, машината се преобърне или подпали, освен водача и командира, чиито места са преградени от другите, никой няма да излезе жив. За бой изобщо не става дума. Как дишат те там, наблъскани по-зле от солени риби в каца? Войнишкият ум е намерил изход и от това положение. Всеки си слага противогаза, като предварително е откачил филтриращата кутия от маркуча, а след това маркучите се промушват през отворените люкове и амбразури. Лятно време с гумена маска, притиснат отвсякъде от гърбове, задници, ботуши, цеви и приклади, не е много приятно, разбира се, но поне има какво да дишаш.

На учения, особено пък когато присъстват презморски аташета, всичко това се прави другояче, но ученията са едно, особено показните, а суровата армейска действителност е съвсем друго нещо.

Късно една вечер след поредната тренировка на войниците по настаняване в БТР-а (а за нищо друго вече не ни беше останало време) получих заповед спешно да замина за щаба на Прикарпатския военен окръг. На моето място застъпи командирът на първи взвод, младши лейтенант от запаса. Когато чу за новото си назначение на длъжността ротен, той погледна мрачно нашите бронетранспортьори, запасняците, които сержантите с мъка измъкваха един по един през люковете, подсвирна проточено и тегли една дълга псувня.

Ураганът от премествания, размествания, преформирования: докомплектувания грабна и мен и ме запокити във 2-ри батальон от 274-ти полк на 24-та Самаро-Уляновска, Бердичевска Желязна, три пъти Червенознаменна, наградена с ордените „Суворов“ и „Богдан Хмелницки“ мотострелкова дивизия от 38-армия на Прикарпатския военен окръг. Думите „три пъти Червенознаменна“ в пищната титла на дивизията означаваше, тя е награждавана с три ордена „Червено знаме“. Но злите езици именуваха дивизията не три пъти Червенознаменна, а „трижди проклета“. Пълното й наименование беше „24-та Ръждясала, Бронекопитна, Трижди проклета“.

Завладяваща гледка е смяната на караула пред Мавзолея. Стотици пъти съм идвал на Червения площад, но все не мога да се налюбувам на точността и на стойката. Влече ме натам. Идвало ми е да стоя с часове и да се любувам.

Пък и как да не се любуваш! Най-добрите измежду най-добрите, изтренирани до артистизъм, по-изтренирани от съветските гимнастици на олимпийските игри. Красавци!

Полкът им е в самия Кремъл. Цял полк на КГБ! Не ти ли се вярва? Тогава мини откъм Александровския парк и погледни колко са етажите на казармата им. Май два. А като се повгледаш — четири. Прозорците са грамадни. През всеки прозорец се виждат два етажа. Само се позагледай и ще видиш, че съм прав. И тъй, четири. Тези, които се извисяват над Кремълската стена. А колко ли етажа закрива стената? А сега влез в Кремъл и погледни казармата откъм Цар топ — ще видиш, че тази наша къща не е просто къща, а грамадна правоъгълна сграда с вътрешен двор. А сега отново излез през Троицката порта в Александровската градина и се опитай да измериш с крачки дължината на тази сграда. Колко ще излязат? Така е, там не един полк, а и повече могат да се поберат, без танковете и артилерията, разбира се.

А сега някой неделен ден наобиколи към Кремъл, полюбувай се колко от тия момчета се разхождат. Пет процента са максимумът, който един командир на полк може да пусне в града едновременно. Но това важи за командирите на обикновените полкове, а в Кремъл полкът не е съвсем обикновен. Дори командирът и да пуща по пет процента от своите орли, все едно доста се насъбират в Кремъл. А ако все пак виждаме не пет само процента, а само два или три, колко ли са останали вътре?

Момчетата ходят важни, наперени. Как да не са наперени? По-рано един Илич пазели, а сега двама. Униформата им е мераклийска: шинелите, калпаците, ботушите — всичко е офицерско. Пагоните — сини, греят златни букви „ГБ“. Чакай, а защо не КГБ, а само ГБ? Има си крушка опашка. „К“ — комитет, тоест. Несолидно. МГБ звучи по-солидно. Но ГБ е най-добре. Държавна сигурност!!! Така по тежи, по-внушително е. Над всички министерства и комитети, включително и над Централния. ГБ е кристалната мечта на комитета. Но не само мечта, разбира се. Щом отсега не се стесняват да отхвърлят първата буква и да демонстрират всеки ден на Централния комитет огромното си презрение към всички видове комитети! ГБ и точка.