Новобранците, които по някакви причини не са попаднали сред стотиците хиляди най-добри измежду най-добрите, попадат в сухопътните войски, но вече на територията на Съветския съюз. Нека направо си кажем, че след многобройните подбори на милионите най-добри тук остават само отличните войници, но не толкова отлични, както например в ГБ, ГВ на КГБ, ВВ на МВР, във ВДВ, РВСП, ПВО на страната, ВВС, ВМС, ГСВГ, ЦГВ, СГВ и ЮГВ.
Войниците, които са останали, са отлични, разбира се, първокласни... но не чак дотам.
Та сухопътните войски на територията на Съветския съюз са обединени в 16 окръга, или за по-ясно — в 16 групи армии!!!
И всичките тези армии и групи армии трябва да се комплектуват, но този път не с най-добри, а с онези, които са артисали.
Сухопътните войски на Съветския съюз са гигантски организъм. И смело ще кажем, че нито китайците, нито американците, нито който и да било друг, нито пък всички, взети заедно, не притежават такъв гигантски и мощен организъм.
И как се комплектува такава армия? Най-голямата армия в света? След като по нашите нивя няма кой да прибира реколтата?
Естествено, с предимство и с най-добрите. А сега да си поприказваме за останалите...
Сухопътните войски си имат свои ВДВ, които са със същите униформи, но са подчинени на командващите окръзите, може да се каже, не ВДВ изобщо, а ВДВ на сухопътните войски, Официалното им наименование е Войски със специално предназначение, а за по-кратко — СПЕЦНАЗ.
Сухопътните войски си имат и своя авиация — бригади от противотанкови вертолети. Съществуват и ракетни войски на сухопътните войски, ПВО на сухопътните войски и още ред неща. И при подбора за тях се прилагат същите стандарти, както и при подбора за ВДВ, за ПВО на страната, за ВВС и РВСП.
И чак тогава онова, което е останало, отива за комплектуване на мотострелковите и танковите дивизии.
И тъй, композицията с новобранците е докарана в дивизията.
Най-добрите веднага ги вземат в самостоятелния ракетен дивизион на дивизията. Това е главната ударна сила на дивизията. Шест инсталации за изстрелване, всяка от които може да направи по три Хирошими.
След това подбор на най-добри извършва самостоятелният разузнавателен батальон. После самостоятелният свързочен батальон.
След всичките самостоятелни батальони и дивизиони идва ред на зенитно-ракетния полк на дивизията. Такъв полк има във всяка дивизия и без него по време на бой също няма живот, а поради това най-добрите отиват там.
И чак след този полк идва редът на артилерийския полк. Не случайно има такава песен:
Умният в артилерията,
контето в кавалерията,
мързеливият във флотата,
глупакът в пехотата.
Та едва след като всички умни ги вземат в артилерията, останалите поемат към мотострелковите и танковите полкове.
Бедата обаче е там, че и във всеки полк си има своя разузнавателна рота, зенитно-ракетна батарея, артилерийска батарея, а сега дори дивизион, своя реактивна батарея, свързочна рота и т. н. Където, разбира се, подбират най-добрите...
Погледнах аз моята гвардейска рота, прехапах устни и нищо не казах. Не викнах офицерите на разговор, не се заприказвах и със сержантите. И при съседните командири на роти не отидох да се запознаем. Погледнах ротата, и това беше...
След запознаването с личния състав е редно да се приемат бойната техника и въоръжението на ротата, а после — имуществото на ротата и боеприпасите. Но не отидох в парка на бойните машини. Не...
Отидох право в офицерската кръчма с лиричното наименование „Звездичка“, не знам дали небесна, дали поредната на пагона, дали Червена на гърдите. Всеки може да тълкува наименованието според потребностите си.
На цицестата бюфетчийка пробутах една оръфана рубла в повече, за да ми донесе бутилка, защото на офицера не му е позволено да си пийне официално. Сложих бутилката под масата и малко по малко, доливаики си в чашата вместо лимонада, до вечерта я пресуших.
Но не се развеселих, не. Само ми докривя още повече. За чий са измислили тая система? Кой я е измислил? Каквото и да си приказваме, на бойното поле ще воюват танкистите и пехотинците, а не ракетчиците, нито гебистите. Противникът трябва да се бие не с бройка, а с умение. А моите гвардейци дори руския не го разбират! Езика на своя командир! И помежду си не могат да се разберат, защото всички нации са размешани. Които горе-долу разбират нещичко, тях отдавна са ги взели или в артилерията, или в разузнаването. Защо трябва да се държи такова стадо?! Да ги изпратят до един в строителните части, по-голяма ще е ползата! А армията да е по-малка, но нека те поне помежду си що-годе се разбират!!! Ами ако започне война? Това е сто пъти по-лошо от арабска войска, там поне офицерите и войниците са си разбирали от приказката. Какво да ги правя тия?
Читать дальше