Виктор Суворов - Освободителят

— Чувай, службо, „Аргон“ устройство за защита на опашката ли е?

-Да.

— То е било монтирано на Ту-4.

— За такъв не съм чувал. А на Ту-16, Ил-28 и Ту-95 го им; а сигурно и на други.

— Не „Аргон-М“, не „Аргон-...“?

— Не, просто „Аргон“.

— И всичките му винтчета ли не са метрични?

— Тя почти цялата електроника не е метрична.

— Откъде накъде?

— Явно са крали от врага едно към едно. Целият бомбардировач се състои от части, които или сме купили уж за граждански самолети, или сме задигнали отнякъде и изкопирали, или от такива, които са се използвали още преди трийсет години. Затова го наричат тухлен!

Напрежението в Чехословакия нарастваше. Във връзка с това нашата учебна дивизия проведе предсрочно производство на сержанти. Вместо тях получихме запасняци. От наименованието на дивизията изчезна думата „учебна“ и тя започна да се нарича 287-а Новоград-Волинска мотострелкова дивизия.

Украйна

Само че с бронетранспортьорите ставаше дявол знае какво. Във всеки мотострелкови полк тогава по щат трябваше да има 31 танка, 16 гаубици, 18 минохвъргачки и 103 бронетранспортьора. Танковете, гаубиците и минохвъргачките бяха налице, но бронетранспортьорите бяха само 40.

Работата се запичаше. В братска Чехословакия определено се набелязваше нещо като онова, което бе станало в братска Унгария през 56-а година. Явно ще се наложи да им оказваме помощ. А как, когато в един мотострелкови полк има такъв недостиг на основното оръжие — на бронетранспортьори?

След третата чашка зададох този въпрос на капитана, който в момента заемаше длъжността помощник началник-щаб по мобилизационните въпроси.

Капитанът ме погледна внимателно и, както ми се стори, лукаво, изхъмка неопределено, наля и на двама ни по чашка и след като я затисна с краставичка, неочаквано ме попита:

— А знаеш ли защо ги имаме в нашия полк?

— Странен въпрос, полагат ни се по щат, затова ги има, само че не стигат за всички.

— В нашия полк ги има, защото минават всяка година на парада в Киев. За там трябват 36 парчета, толкова има и полкът, а другите четири са резервни.

Капитанът явно усети, че неговият отговор нищо не ми е обяснил, и ми зададе още един въпрос, насочващ:

— Знаеш ли колко мотострелкови полка има в нашия окръг?

— Не, разбира се!

— А приблизително? На око, без особена точност?

— Е, щом искате само приблизително... Първо, две танкови армии и две общовойскови армии. Това прави... ъ-ъ... ъ-ъ... девет танкови дивизии и осем-десет мотострелкови...

— Правилно.

— Излизат... към 36 танкови полка и... и 32–40 мотострелкови.

— Правилно. Та да ти кажа: от всички мотострелкови полкове в окръга единствен нашият има 40 бронетранспортьора. Останалите нямат нито един.

— Лъжеш — не се сдържах аз.

— Да, ама не лъжа.

Бях сигурен, че капитанът си разбира от работата; че не лъже, също бях сигурен. Много добре знаех и че другите два полка от нашата дивизия нямат бронетранспортьори. Но че нашият полк е единствен в окръга, не ми се вярваше.

— Тогава къде са те — най-сетне се престраших аз, — в Египет ли? По-точно казано, в Израел ли са?

— И там. Но съвсем малко. Обърни внимание на това, че Израел плени много танкове и артилерия, но не и бронетранспортьори.

— Къде са тогава? На Варшавския договор ли сме ги дали?

— Да, но съвсем малко. Обърни внимание на това, че чехите, макар да получават от нас, кажи-речи, цялото си въоръжение, бронетранспортьорите си ги произвеждат сами, собствени модели, и снабдяват с тях германците и поляците, а румънците поради бедност в повечето случаи возят мотопехотата си с камиони.

— А нашите къде са все пак?

— Ами никъде. — Той ме изгледа изпитателно и повтори; Никъде. Няма ги.

— Как тъй да ги няма?

— Ами тъй. Колко от тях сме произвели преди войната и по време на войната? Нито един. Така ли е? Всичките ни бронетранспортьори са били американски.

— Правилно — потвърдих аз. — М-3 се казвали, полуверижни, а имало и още някакви с колела, също американски.

— А сега още един въпрос: колко типа бронетранспортьори сме произвеждали през цялата си история?

— Много. Сега ще ги преброя. Тъй... БТР-40 и БРДМ...

— Е, тях нека не ги слагаме в сметката, това са разузнавателни машини, а не пехотни,

— Разбира се — съгласих се аз. — Няма да ги броим.

— БТР-50П също няма да го броим.

Да, този бронетранспортьор също не можеше да се брои. Великолепна машина. Но май е скъпичка за нас. Само по един във всеки полк — за командира на полка и толкоз. И се нарича БТР-50ПУ — „Управление“. И началник-щабът на полка, и началникът на артилерията, и началникът на разузнаването също са управление, но всички те по време на бой са на камиони. БТР-50 са само за командирите на полкове. Така че той не може да се смята за пехотен бронетранспортьор. Вярно, в Таманската дивизия сформираха един полк на БТР-50, но той е само за паради. Цялата армия знае, че този полк на истински учения не се е появявал, а само на показни и на паради, както и цялата „придворна“ дивизия.