Виктор Суворов - Освободителят

Устинов се начумерил — какво търсят студенти в салона? Обяснили му, че присъства само един студент, който, изучавайки спецбагрилата, се запалил по тях и е направил редица ценни технически нововъведения в технологията на СБ.

Студентът с извехтяла карирана риза и старомодни кръгли очила на острия нос се качил на трибуната. Салонът не реагирал на появяването му. Всеки продължавал да доказва на съседа си своето единствено вярно решение. Но студентът бил настойчив, почукал с пръст по микрофона и изчакал салонът да му обърне внимание. След като се уверил, че го слушат, започнал:

— Задача: бомбардировач М-4 лети над Съединените щати.

Багрилото е абсолютно — изобщо не пропуща радиация. Да речем, че сме сполучили да създадем такова. Височината е 15 000 метра. На един километър от самолета се извършва взривяване на стандартното ядрено зенитно устройство на ракетата „Найк-Херкулес“ с тротилов еквивалент 10 килотона. Въпрос: какво ще стане с бомбардировача? Отговор: ще бъде сплескан от ударната вълна. Извод: спецбагрилото е нужно на стратегическия бомбардировач като на мъртвец вендузи!

Салонът изревал.

Спецбагрилото отдавна било станало за много хиляди хора изумителна ясла. Главното управление още не било сколасало да се организира, когато обрасло с мрежа от специални магазини и трапезарии, с почивни зони, санаториуми и персонални вили (вредно производство!). Колко хора успели да защитят дисертации, колко премии и ордени били получени и що водка се е изпила по случай получаването им! Колко хубаво се живеело! Със специални привилегии, все пак ядрено изследване е! Приятно е, живееш си зад зелен стобор, а хиляди пазачи със служебни кучета те вардят! Красота! Какво градче си били построили! Чистота, ред, наоколо борова гора, нито хулиганство, нито опашки в магазините. За дечицата — специални училища със специално подбрани преподаватели, басейни, изкуствени езера, стадиони.

Но доводите на студента били железни: излишно е да защитаваш самолета от един поразяващ фактор, докато от другите за него във въздуха няма никаква защита — нито от ударната вълна, нито от светлинното лъчение, нито от електромагнитния импулс, който направо изкарва цялата електроника от строя.

Още същия ден в 21,00 пълното съдържание на речта на студента Касатонов било докладвано на Централния комитет, а в 21,03 Главното управление за специалните багрила престанало да съществува.

И на никого не му се искало да си спомни, че изследванията са продължили цели единайсет години и че цялото това хрумване е погълнало милиарди рубли.

И, то се знае, на никого не му се искало да си спомни, че всичко започнало от страстното желание на другаря Устинов да демонстрира осведомеността си за последните постижения в западната технология, от една малка дописчица в провинциален американски вестник. Сигурно някоя много малка фирма се е опитвала да си направи реклама. Сериозните хора не обърнали внимание на това съобщение. А дори и да са обърнали, разглеждали са проблема не от един аспект, а от много, комплексно.

Щастието паднало от небето.

Един американски стратегически бомбардировач Б-29 извършил принудително кацане на съветска територия. Бомбардировачът бил участвал във въздушно нападение против общия противник — Япония, и, повреден в боя, едвам можал да стигне до най-близкия съюзнически аеродрум — Барановското летище край Усурийск. Повредата била дребна: крилото на няколко места било пробито от картечен откос на японски изтребител, поради което бомбардировачът загубил много гориво. Командирът имал избор: да насочи бомбардировача право към океана, а екипажа си да обрече на сигурна гибел, или да се добере до верния съюзник, да позакърпи дупките, да зареди самолета с гориво и след два-три дена отново да вземе участие в бомбардирането на Япония. Командирът предпочел второто решение. Бомбардировачът струва няколко милиона, разсъждавал той, повредите са незначителни. Екипажът е здрав и читав. Екипажът е много опитен, а това по време на война комай е най-важното. Защо да хвърля такъв екипаж за храна на акулите? А съюзникът е наблизо. Така най-добрият в света стратегически бомбардировач се оказал на територията на Съветския съюз.

Новината преминала 10-те хиляди километра от Усурийск до Кремъл и всички бюрократични бариери за няколко минути.

На Йосиф Висарионович докладвали за станалото по време на съвещание. Сталин се замислил за миг, а след това помолил да останат само членовете на Политбюро, съобщил им новината и лукаво усмихнат ги помолил да се изкажат.