Виктор Суворов - Освободителят

Още при първите изпитания в стратосферата възникнали нови трудности и нови проблеми. Боята се създавала за много ниски температури и в тези условия се държела прилично, но корпусът на самолета при полет се охлажда неравномерно, а на някои места дори се нагрява, особено на бомбардировачите М-4 и Ту-16, чиито двигатели са допрени до корпуса. На мястото, където двигателите се съединяват с корпуса, боята се отлепяла на пластове веднага след излитането. За борба с това явление бил създаден отделът за термична устойчивост на СБ.

Имало още безброй проблеми, за чието решаване се създавали нови групи, подотдели, отдели, лаборатории. Една година след започването на работата било признато за целесъобразно цялото изследване на този проблем да бъде съсредоточено в ръцете на една мощна научноизследователска организация, която получила наименованието НИИСБ — Научноизследователски институт за специални багрила на Министерството на химическата промишленост.

Горе-долу през този период са постигнати и първите резултати — били получени мостри от багрила, наистина снижаващи проникващата радиация.

Върху създателите им се стоварил поток от премии, ордени, медали, научни степени и звания.

За производството на багрилата бил построен мощен комбинат край Новосибирск и друг, дублиращ, край Саратов. Багрилото било взето на въоръжение от далечната авиация, благодарение на което неуязвимостта й рязко се увеличила.

Вярно, оставали нерешени още много проблеми, главният от които бил проблемът за хидроустойчивостта на СБ. При допир с вода боята загубвала всичките си защитни качества. След всеки дъжд или снеговалеж се налагало всички самолети на стратегическата авиация да се пребоядисват. Налагало се да ги пребоядисват и след всеки полет, защото по повърхността на самолета при полет се кондензира влага, която след неколко-часов полет лишава самолета от цялата му противоатомна защита.

Представи си, читателю, стратегическия бомбардировач М-4, който има дължина на корпуса 50 метра и размах на крилата 52 метра. А сега си представи цялата съветска стратегическа авиация с нейните дивизии и корпуси, с отвъдполярните летища и свръхдалечните полети. И всички тези самолети трябва да се боядисват след всеки дъжд и всеки полет! На ръка! Защото при използването на пулверизатор качествата на боята се загубвали. Освен това изниквали още много проблеми. За решаването им било организирано Главно управление за специалните багрила — ГУСБ.

На новото управление били подчинени два комбината, три НИИ: НИИСБ, НИИУСБ — за устойчивостта на багрилата — й технологичен, който се занимавал с разработването на оборудване и с организацията на производството в действащите комбинати. Технологическият институт освен с всичко друго се занимавал и с проблемите на поевтиняването на багрилото.

За подготовката на специалисти за новия отрасъл били организирани два техникума и няколко ПТУ.

След създаването на Главното управление в Москва било свикано всесъюзно съвещание по проблемите на спецбагрилата, строго секретно, естествено. Съвещанието се провеждало във Военната академия за химическа защита. Присъствали представители на Министерството на отбраната, на Генералния щаб, на Главното командване на ВВС и на командването на далечната авиация, представители на химическата, авиационната и ядрената промишленост, представители на многобройни научноизследователски организации и учреждения.

Водела се бурна дискусия. Един се опитал да пресметне стойността на килограм боя, получавала се фантастична цифра; друг предлагал да се строят специални хангари за стратегическата авиация — предлагали се проекти на гигантски постройки с височина 25 метра, предлагали се специални фолиа за защита на боята от лошото време. Някой предложил не да се боядисват самолетите след всеки дъжд, а само преди започването на бойни действия. Генералният щаб рязко отхвърлил това предложение, защото съществуват стотици признаци, по които чуждото разузнаване различава началото на истинска подготовка за война от простата демонстрация на мощ. Ако те получат данни, че сме започнали да пребоядисваме всички стратегически бомбардировачи на всички аеродруми едновременно, това може да ги подтикне към някои изводи.

Така или иначе, имало много врява, много спорове, аргументи и контрааргументи, разумни и не дотам разумни предложения, но съвещанието явно влизало в задънена улица. Тогава именно в президиума се получила бележка: „Имам кардинални решения по редица принципни въпроси. Моля да ми се даде думата. М. Касатонов, студент от четвърти курс.“