Виктор Суворов - Освободителят

— Служа на Съветския съюз! — грейна лейтенантът.

— Макетът да се заключи и никой да не се допуща при него! — нареди зам.-главкомът.

Един презрял старши лейтенант или капитан в състава на която и да е комисия е къде по-опасен от генерал. Генералът, колкото и да е страшен, гледа отгоре-отгоре, а презрелият старши лейтенант все надълбоко рие. Цялата армия знае, че ако се случи такъв в състава на комисията и ако на всичко отгоре той излезе въздържател, проверката няма да приключи добре.

Седмица след изложбата в полка довтаса внезапна комисия от Управлението на боеготовността на ракетните войски. Още през първия ден от проверката един беловлас капитан от онези, на които в съответствие с Жул Верн им викат „петнайсетгодишният капитан“, установил в склада за резервни части липсата на един комплект. Капитанът, естествено, знаел, че девет комплекта винаги ще са достатъчни на полка, но според инструкцията те трябва да са не девет, а десет.

— Къде е десетият комплект?

— На изложбата.

— Кой е разрешил?

— Щабът на ракетния корпус. Ето ви писменото разрешение.

— Не се опитвайте да ме баламосвате. В заповедта се казва, че комплектът трябва да бъде върнат в склада веднага след закриването на изложбата! А от този момент колко време е минало? А?

— Зам.-главкомът по ИРС заповяда да не разглобяваме макета до второ нареждане.

— А къде е писменото разрешение?

— Още не е пристигнало от Москва.

— А, не било пристигнало! Точно така ще запишем.

— Головастов! Цяла нощ няма да спиш, но тая шибания да я разглобиш и да предадеш до утре заран комплекта в склада! Мамка ти с твоите изобретения!

Пощата пристига в тайгата рядко, с големи закъснения. Близо две седмици след проверката в една и съща поща Имаше три заповеди едновременно.

Първата заповед „За състоянието на бойната готовност на ракетните войски със стратегическо предназначение“ беше подписана лично от главкома. Заповедта гневно критикуваше онези, които използват резервни части за бойните ракети не по прякото им предназначение. Заповедта завършваше със заключителна част:

„За умишлено снижаване на боеготовността на ракетните войски на лейтенант Головастов да се обяви строго мъмрене.“

Втората заповед, подписана от заметника му по ИРС, нареждаше на командира на полка незабавно да изпрати в Москва „Проверочния еквивалент“, а вместо частите, използвани за конструирането му, да получи от склада на дивизията недостигащия комплект.

Третата заповед, подписана от заместника на главкома по кадрите, нареждаше да бъдат изпратени в Москва двамата най-добри млади офицери за явяване на приемни изпити за академията.

— Абе за каква академия ми приказваш?! Кой ще те приеме там с такава характеристика. Помисли си само: „За умишлено снижаване на боеготовността на ракетните войски!“ Бъди благодарен, че си на свобода, че не те изправиха пред военен съд!

— Но зам.-главкомът днес потвърди, че трябва да получим нов комплект.

— Ее, братле! Всичко това наистина е така, но да не мислиш, че сега зам.-главкомът ще иде при главкома да обяснява на кого какво е заповядвал? Главкомът е подписал заповедта за бойната готовност и глупаци, които да му кажат, че неговата заповед е неправилна, няма да се намерят! А ти не си губи времето, получи пак от склада един комплект и отново измайстори това твое изделие. Щото ние след комисията го разглобихме и го върнахме в склада. А сега, както виждаш, то пак дотрябва. Само че по-бързо действай, по цели дни и нощи няма да спиш, но спешно трябва да го изпратим в Москва. Разбра ли? Действай! Всичко ще се оправи, догодина ще влезеш в академията.

Отговорът на изобретението на Головастов дойде от Москва необикновено бързо:

„Поради откритите в конструкцията дефекти серийното производство на апарата е преценено за нецелесъобразно.“

На другата година в полка докараха новичък проверочен автомат за дистанционен контрол на стратегическите ракети, създаден от творческия гений на съветските конструктори, инженери, техници и работници.

По ракетните части бе прочетена заповед за награждаването с премии, този-онзи и с Ленинска, с научни звания и степени, с ордени и медали на голяма група създатели на изумителния апарат.

Новият чудесен апарат беше тъкмо такъв, какъвто го предлагаше Головастов, само че се наричаше другояче и беше по-изпипан, Головастов твърде много бързаше при създаването на своя и сигурно затова той не стана много красив. Имаше и още една принципна промяна: апаратът на Головастов беше сглобен от сиви стандартни блокове на бойни ракети, а конструкторите на новия бяха решили да боядисат рожбата си в светлозелен цвят, с бели и червени кантчета. Все пак той ще се намира не на бойни позиции, а в командните пунктове, нека радва окото!