Виктор Суворов - Освободителят

Всички стопански ръководители, до Косигин включително, приветстват това масово явление. На всички контрольори по въпроса са дадени строги указания: изпълняването на плана и производителността са на първо място. Народният контрол трябва да улеснява изпълняването на плановете, а не да ги проваля.

Да речем, контрольорите засекат липсата на десетина-двайсет тона боя: къде са те?

— Абе миналата седмица повишавахме производителността на труда! Да не би да сте забравили?

— А! Защо не ни казахте навреме?!

Така че промишлеността, селското стопанство и транспортът само приветстват подобна активност на армията и са готови всеки момент да приемат всякакво количество войници щедро, като платят труда им в натура. Директорите имат само един проблем: какво да „пуснат“ на армейските командири, та те да; им дават войници повечко и по-честичко.

Тази практика много се харесва и на армията. Само един човек е против нея — министърът на отбраната. И води безпощадна борба с това. Но може ли един човек да се опъне на колектива?

Издава, да допуснем, министърът на отбраната гръмовна заповед: единствен той и никой друг издава по изключение заповед на войските да се откъснат от бойната подготовка. Командващите окръзи слушат внимателно, кимат, може ли някой да посегне на монопола на министъра на отбраната? След това министърът заповядва на еди-коя си дивизия да работи три дена на полята и в заводите и да внесе всичко спечелено във фондовете на Министерството на отбраната. Тъй вярно! Ще бъде изпълнено!

Три дена дивизията работи за Министерството на отбраната, а четвъртия ден — за командващия окръга. Довтаса ли московска комисия, всеки момент можеш да се оправдаеш: работим за вас и по ваша заповед.

Всеки командващ окръг издава подобна заповед: единствено по негова заповед войските могат вместо с бойната подготовка да се занимават със странични работи, във всеки друг случай работата ще се смята за „частпром“. Командващите армии, естествено, се съгласяват, но в своите армии издават подобни заповеди: да се прекрати всякаква „частпромска“ работа, заповедите за такава работа могат да изхождат само от щаба на армията. Всички, то се знае, са съгласни. В собствената ми практика нашият полк прекарваше половината си време в „частпромски“ операции.

„Частпромската“, незаконната работа в Съветската армия е явление поголовно и повсеместно, с изключение само на намиращите се в чужбина войски. Там понятието „частпром“ едва сега започва да става модно.

В светлината на „частпромските операции“ Съветската армия смело може да бъде съкратена двойно — и при това боеспособността й абсолютно няма да пострада. Тъкмо това предприе Хрушчов, но не снабди армията нито с достатъчно количество продоволствие, нито с най-необходимите предмети за потребление, на всичко отгоре остана непокътната нашата система за оценка на способностите на командирите от всички степени единствено според това колко пряснобоядисани са стоборите на военното градче. Тъкмо по тази причина Хрушчовите реформи излязоха несполучливи, а съкратената почти двойно армия продължи също толкова интензивните „частпромски операции“.

Но нека се върнем на нашия храбър комдив, който толкова решително изпрати 4000 войници да работят на „частпром“.

Комдивът беше смел, но рискуваше обмислено. Нито щабът на армията, нито щабът на окръга сега в нищо не можеха да го упрекнат, понеже лично армейски генерал Якубовски бе дал съгласието си за неофициално, извънслужебно посещение и по този начин бе разрешил на комдива да подготвя съответно посрещане.

След като разпредели всички войници от дивизията, комдивът назначи началник-щаба да ръководи набавянето на строителни материали, тоест „частпромските операции“, а заместника си — нормалните операции, тоест пълното реставриране на цялото военно градче. А той самият се залови с началника на политотдела да изучава най-старателно биографията на любимия пълководец, да избере от нея най-ярките и най-запомнящите се моменти, да подготви въпроси по тези моменти, при това най-невинни, но провокиращи командващия да разказва за най-героичното и безпримерното. Предстоеше освен това да се проведе конкурсен изпит сред младите офицери и да се изберат онези, които ще задават въпроси от салона, предстоеше и да се подберат дубльори на задаващите въпроси и после с тези две групи да се проведат продължителни тренировки. На всичко отгоре трябваше да се проведе в дивизията конкурс между най-добрите художници и занаятчии, на които след това им предстоеше да нарисуват гигантска карта на бойния път на командващия и да му изработят сувенири, подаръци от личния състав на нашата дивизия. Е, естествено щеше да има голям концерт и банкет, това вече по линията на политотдела и на началника на тила на дивизията.