Виктор Суворов - Освободителят

За всички преки началници на сержанта, от взводния командир до командващия окръга, настъпи твърде неприятен период.

Сержантът се казваше Зумаров, а негов взводен командир бях аз. Тъкмо затова мен пръв ме викнаха при следователя.

— Ваш ли е сержантът?

— Мой е, другарю подполковник.

— От колко време служите заедно?

— От осем месеца, другарю подполковник. Той беше курсант от учебния взвод, който командвам, а после, след получаването на звание, бе оставен във взвода като командир на второ отделение.

— Какво можете да кажете за него?

— Другарю подполковник, през живота си не съм го виждал.

Следователят явно беше добре запознат със суровата армейска действителност и моята декларация не му направи абсолютно никакво впечатление.

— Той занаятчия ли е?

— Тъй вярно, занаятчия.

С това разпитът приключи. След мен един подир друг бяха викнати командирът на ротата, замполитът на батальона и най-накрая командирът на батальона. Разговорът с тях също не трая повече от една минута. Всички те никога не бяха виждали такъв сержант

Ако цялото достояние на страната се национализира, тогава естественият стремеж на всеки човек да се издигне, да напредне, да подобри положението си може да бъде осъществен само в рамките на държавния апарат, на който между другото са му нужни много (твърде много) професионални чиновници, тоест изпълнителни хора с висше образование.

Всяка диплома за завършване на висше учебно заведение ви отваря пътя към всяка област: в партията, в профсъюзите, в комсомола, в КГБ, в спорта, в литературата и изкуството, в промишлеността, в селското стопанство, в транспорта — с една дума, навсякъде. Тъкмо затова във всяко социалистическо общество се наблюдава такъв парадокс: никой не се стреми да получи професия, стремят се да получат само диплома, все едно каква. Най-добре е, естествено, с уклон към обществените науки, а не към точните, хем е по-лесно, хем е по-полезно в живота, защото за кариерата най-важното е „да се научиш да хортуваш гладко“.

И тъкмо защото всички поголовно са се хвърлили във философията (марксистко-ленинската) и в историята (на партията), хора, умеещи да правят нещо с ръце, а не с език, кажи-речи, не са останали. Такива хора се ценят повече от златото. Само погледнете как живеят сега автомонтьорите, водопроводчиците, бояджиите, паркетчиите и т. н. (то се знае, имам предвид онези, които въртят „частпром“, но кои от тях не го въртят?).

В Съветската армия хората, които умеят да правят каквото и да било, са на голяма почит, защото системата за контрол и оценка на поделенията, частите и съединенията е изградена така, че без занаятчии не може да се мине.

Сам прецени: пристига в полка комисия, каквато и да е. Откъде започва тя проверката, какво я интересува? Преди всичко идеологическото състояние на войските: верни ли са, или е започнало разложение? А как да се провери оказва ли буржоазната, маоистката, реваншистката, националистическата, ционистката и другите пропаганди влияние върху съветския воин или не? Много просто. Първо трябва да се огледа цялото градче: окачени ли са портретите на ръководителите на партията и правителството, достатъчно ли са плакатите, лозунгите и останалата нагледна агитация, как са оформени клубът, стаята на бойната слава, как във всяка рота е оформена ленинската стая, как във всяка рота се издават стенвестникът и стенният сатиричен вестник, а във всеки взвод — ежедневният „боен лист“. А после трябва да се види с какво е зает войникът през свободното си време, какво върши, за какво си мисли. И това се прави много лесно: на комисията демонстрират концерт на художествената самодейност и спортни състезания. С това всичко е наред. Ето и други доказателства: купи, знаменца, знамена това е за спорта, а това за художествената самодейност.

Е, по този въпрос не е зле, а как сте с вътрешния ред, със спазването на военните устави? И тук нямаме проблеми! Погледнете: стоборите са боядисани, пътечките са подметени, прозорците са измити, креватите са опънати и идеално изравнени, по-добре е невъзможно да се изравнят! Повярвай ми, читателю, че ако един командир на полк съумее да се отчете по всички тези точки по-добре от колегите си, а освен туй съумее да прикрие всички престъпления и дисциплинарни простъпки, които се извършват почти ежедневно, повишението му е гарантирано. Най-важно е да умееш да скриваш кусурите, а разните му там учения и маневри на такъв образцов командир все ще му ги отметнат. Не са те най-важното!