Виктор Суворов - Освободителят

Още преди да стане ясно какъв ще е мостът, дивизията пристъпила към невероятно тежки тренировки — какъвто и да бъде мостът, всички, които ще го сглобяват, трябва да работят като акробати под купола на цирка.

Междувременно идеята за свърхскоростно сглобяване на железопътен мост продължавала да се развива и задълбочава. Било предложено щом свърши сглобяването, да бъдат пуснати по него релсополагач и няколко композиции с релси, като със същите скоростни темпове бъде прокарана отсечка от магистрала на десния бряг, и чак след това да тръгнат по моста композициите с войски и бойна техника. Тази идея също била приета и одобрена.

Междувременно всички конструкторски бюра, които разработвали моста независимо едно от друго, заявили, че да се построи понтонен мост дори с товароподемност 1500 тона за толкова къс срок е невъзможно.

Огарков кипнал. Реномето и бъдещето му били заложени на карта. Той реагирал бързо и точно. Първо, отишъл в ЦК и издействал обещанието, че на конструктора, който все пак съумее да създаде такъв мост, ще бъде дадена Ленинска награда. Второ, събрал всички конструктори на съвещание и след като им съобщил за решението на ЦК, предложил да обсъдят още веднъж всички подробности. На съвещанието била отхвърлена възможността да бъдат прехвърлени релсополагач и композиции с релси. Било решено и да не се прехвърлят едновременно танкови колони и железопътни композиции. Освен това решили да прехвърлят само празни вагони, а успоредно с влака да пуснат не колона танкове, а колона камиони, също празни. Оставал само един проблем: как да бъде прехвърлен локомотивът, тежащ 300 тона. Естествено, възникнала идеята теглото на локомотива да бъде намалено максимално.

Двата локомотива, основният и дублиращият, спешно били преправени. Всички части, които можело да не са от стомана, били заменени с алуминиеви. Били сменени парните котли и огнищата. Тендерите на локомотивите били съвсем празни, нито въглища, нито вода, само по едно малко варелче с пределно калорийно гориво, може би авиационен бензин или керосин.

А времето хвърчало както никога. Проектирането на моста продължило и в завода. Пак там, в заводите, изпратили повечето офицери от 1-ва гвардейска железопътна да се запознаят с конструкцията още в процеса на изработването й. Заводите, които преди това не работели няколко месеца в очакване на проекта, били прехвърлени на военновременен режим. 24-часов работен ден без прекъсване. Всички работници получавали луди пари и на всички били обещани, ако работата бъде свършена навреме, премии лично от министъра на отбраната.)

Първите елементи от моста междувременно пристигнали в дивизията и започнали тренировките. Всяка седмица пристигали нови и нови елементи от моста и при всяко тренировъчно сглобяване той ставал все по-дълъг и по-дълъг. Теоретичните изчисления показали, че мостът трябва да издържи празна композиция. Но какво ще стане в действителност, естествено, никой не знаел. Най-опасно било това, че при силно сгъване на моста под локомотива композицията може да цамбурне във водата. Екипажите на локомотива и шофьорите на камионите — преоблечени офицери от автомобилните войски, на които предстояло да се движат по моста едновременно с композицията — спешно започнали да ги обучават как се използват спасителните средства, прилагани от танкистите при кормуване под вода.

А практическа тренировка за прехвърляне по моста не можела да се проведе, все още липсвали няколко елемента от него, за да бъдат съединени двата бряга.

В деня, когато в дивизията пристигнали последните два понтона, започнаха най-мощните в историята на човечеството войскови маневри под кодовото наименование „Днепър“,

Железопътният понтонен мост през Днепър бе построен в рекордно къс срок и докато на десния бряг набиваха последните пилони, от левия по него плавно тръгна локомотив и бавно затегли след себе си дълга железопътна композиция. Едновременно с композицията по моста се движеше колона от военни камиони.

Ръководителите на партията и правителството и многобройните чуждестранни гости, наблюдаващи изграждането на гигантския мост, просто не бяха очаквали, че се изгражда за железопътно съобщение, и когато локомотивът тръгна по моста, на правителствената трибуна заръкопляскаха задружно.

Междувременно колкото повече локомотивът се отдалечаваше от брега, провисването на моста под него ставаше все по-застрашително. От провисването на моста към двата бряга на реката тръгнаха тежки бавни вълни и, отразени от бреговете, се върнаха към моста и го разлюляха плавно в различни посоки. На покрива на локомотива мигновено се появиха трите фигури на уплашените машинисти.