Виктор Суворов - Аквариум

— Вашият покровител генерал-лейтенант Обатуров ли е?

— Да. Той ме избра в групата си, когато беше майор, а аз лейтенант… не ми вървеше много.

— Но и той служи някому. Него също някой го тегли нагоре?

— Разбира се. Само че това не е лъжица за твоята уста. Бъди сигурен, че ти си в правилната група, че и генерал-лейтенант Обатуров има могъщи покровители в Генералния щаб. Но теб, Суворов, вече те познавам добре. Имам чувството, че не това е въпросът, който те мъчи. Казвай?

— Разкажете ми за Аквариума.

— Ти и това ли знаеш? Тази дума не би могъл да я чуеш. Значи някъде си я видял. Чакай да помисля и ще ти кажа, къде си могъл да я видиш.

— Отзад на портрета.

— А, ето къде! Чуй, Суворов, за това никога никого не питай. Аквариумът твърде сериозно държи на тайните си. Ти просто задаваш един въпрос, а за него могат да те окачат на някоя кука. Не, не се шегувам! За челюстта или за реброто — и нагоре. Да ти разкажа за Аквариума аз просто не мога. Работата е там, че ти можеш да го разкажеш още на някого, а той — на трети. Но ще дойде моментът, когато събитията ще започнат да се развиват в друга посока. Един ще арестуват, ще научат от него къде е чул тази дума, той ще посочи теб, а ти — мен.

— Мислите, че ако започнат да ме изтезават, ще им кажа името ви?

— В това аз не се съмнявам и ти не се съмнявай. Глупаците разправят, че има силни хора, които могат да издържат изтезанията, и слаби, които не издържат. Глупости са това. Има добри следователи и лоши. В Аквариума следователите са добри… Попаднеш ли на конвейера, ще си признаеш всичко, включително и онова, което никога не се е случвало. Но… аз вярвам, Викторе, че ние с теб никога няма да попаднем на конвейера и затова ще ти разкажа мъничко за Аквариума…

— Що за риби плуват там?

— Там има само една порода — пирании.1

— Вие работил ли сте в Аквариума?

— Не, не съм удостояван с такава чест. Може би в бъдеще… Там сигурно смятат, че зъбите ми не са достатъчно остри. И така, слушай. Аквариум — това е централното здание на 2-ро Главно управление на Генералния щаб, тоест Главното разузнавателно управление — ГРУ.

1Пирания — южноафриканска хищна риба. (Бел. пр.)

Военното разузнаване съществува от 21 октомври 1918 година под различни имена. Червената армия вече е била огромен и мощен организъм. Управлявал я е Главният щаб — мозъкът на армията. Но реакцията на щаба била забавена и неточна, защото този организъм е бил сляп и глух. Информацията за противника е постъпвала от ЧК. Това е все едно един мозък да получава информация не от очите и ушите си, а от думите на друг човек. Пък и чекистите винаги са гледали на армейските заявки като на нещо второстепенно. Другояче и не може да бъде: тайната полиция има едни приоритети, а Генералният щаб — други. И колкото и да подаваш информация на Генералния щаб, тя никога няма да бъде достатъчна. Представи си, че има някакъв неуспех, кого ще държиш тогава отговорен? Генералният щаб винаги може да каже, че информацията за противника е била недостатъчна, оттам е и гафът. И винаги ще бъде прав, защото както и да я събираш, началникът на Генералния щаб може да зададе още милион въпроси, на които да няма отговор. Затова е и било решено да се даде военното разузнаване в ръцете на Генералния щаб — да си го управлява началникът на Генералния щаб: сведенията за противника са недостатъчни, ще си е виновен сам Генералният щаб.

— И КГБ никога ли не се е опитвало да простре властта си над ГРУ?

— Винаги се е опитвало. И сега се опитва. Успя веднъж Ежов: той беше едновременно шеф на НКВД и на военното разузнаване. Затова се наложи да бъде унищожен незабавно. В ръцете му се оказа твърде много власт. Стана монополен контрольор на цялата тайна дейност. За върховното ръководство това е страшен монопол. Докато съществуват като минимум две тайни организации, водещи тайна борба помежду си — опасност от заговор вътре в някоя от тях няма. Докато има две организации, работата е качествена, тъй като съществува конкуренция. Денят, в който едната организация погълне другата, ще бъде последният ден на Политбюро. Но Политбюро няма да го допусне. Дейността на КГБ се ограничава в дейност срещу вражеските организации. Вътре в страната ни МВР върши почти същата работа. МВР и КГБ са готови да се изядат едно друго. Освен това, вътре в страната действа още една тайна полиция — Народният контрол. Сталин стана диктатор, идвайки от ръководния пост на тази тъкмо тайна организация — от Народния контрол. А в чужбина тайната дейност на КГБ се уравновесява от дейността на Аквариума. ГРУ и Държавна сигурност постоянно се боричкат за източниците на информация и затова и двете организации имат такива успехи.