Виктор Суворов - Аквариум

— Да… да… знам… влизай — той се усмихва широко. Ръчищата му са като щипките на рак. — Информаторите трябва да работят при нас, трябва да разбират как се събират парченцата информация и каква е цената им. Преобличай се.

Самият той е бос, със зелена куртка и зелен панталон, мек, но изглежда, здрав. Ръцете му са голи до лакътя и ми напомнят грамадните, необикновени чисти космати лапи на хирурга, който преди пет години ме събираше парче по парче.

В една широка, слънчева спортна зала сме. Двата самотни стола по средата й изглеждат съвсем мънички сред необятния й простор.

— Сядай.

Седнахме на столовете с лице един към друг.

— Постави ръцете си на колената и ги отпусни като колове. Винаги седи така. В каквато и да е обстановка, ти трябва да си отпуснат до краен предел. Долните ти зъби не трябва да се опират в горните. Челюстта трябва да е увиснала, леко, разбира се. Отпусни шията си. Краката. Стъпалата. Никога не поставяй крак върху крак — това нарушава кръвообращението ти. Та-ка-а — стана, обиколи ме, огледа ме придирчиво от всички страни. След това опипа с ръчищата си шията, мускулите на гърба, китките на ръцете ми.

— Никога не чукай с пръсти по масата. Така правят само неврастениците. Такива съветското военно разузнаване не държи в редовете си. Е, добре, достатъчно си отпуснат, да започваме занятието.

Сяда на стола, с ръцете си е хванал седалката му, след това се заклаща на задните му крака и изведнъж, отмятайки се рязко назад, пада по гръб. Усмихва се, скача. Вдига стола и сяда на него, като кръстосва ръце на коленете.

— Започни, падаш ли назад, седейки на стол, нищо не може да ти се случи, ако няма отзад стена или яма, разбира се. Да падаш назад, седейки на стол, е толкова просто и безопасно, както да клекнеш или да застанеш на четири крака. Но човешката ни природа се противи на падането назад. Задържа ни само психиката,.. Хвани се с ръце за седалката… Няма да те предпазвам, все едно не можеш да се удариш… Полюлей се на задните крака на стола… Стой, стой, страх ли те е?

— Страх ме е.

— Нищо. Това е нормално. Странно би било, ако не се страхуваше. Всички се страхуват. Хвани се с ръце за седалката. Започвай без команди. Залюляваме се…

Залюлях се на стола, като пазех равновесие, после леко наруших баланса, засилих малко повече и столът бавно се спусна към бездната. Притиснах се към седалката. Сгуших глава в раменете. Таванът стремително се вдигаше нагоре, но падането се проточи. Времето спря. И изведнъж облегалката на стола се трясна в пода. Едва сега се уплаших истински и в същия миг радостно се разсмях: абсолютно нищо не ми се беше случило. Главата ми, подчинявайки се на рефлекса, беше се навела напред и затова аз просто нямаше как да си ударя тила. Удара го беше приел гърбът ми, плътно опрян в облегалката на стола. Но площта на гърба е много по-голяма от площта на стъпалата и затова падането назад е по-малко неприятно, отколкото един скок от стола към земята.

Той ми протегна ръка.

— Може ли да опитам още веднъж?

— Разбира се, че може — усмихва се.

Седнах на стола, хванах седалката с ръце и полетях назад.

— Пак ще опитам — радостно крещя аз. — Да, да, наслаждавай се.

— Академията на науките е разработила по наша поръчка методика за скачане от бързодвижещ се влак, както и от автомобил, от трамвай… математически формули не са ти нужни, схвани само извода: от стремително движещия се влак трябва да скачаш, наведен назад, да се приземиш на свити крака, като се стараеш да запазиш равновесие и да не докосваш земята с ръце, В момента на докосване на земята трябва с все сили да се отблъснеш и няколко секунди да продължиш да бягаш край влака, като постепенно намаляваш скоростта. Нашите момчета скачат от влакове при скорост 75 километра в час. Това е общият стандарт. Но има някои, които значително надминават този стандарт, скачайки от много по-бързи влакове, скачайки при наклон, от мостове, скачайки с оръжие в ръце и със сериозен товар на гърба си. Запомни, главното е да не докоснеш земята с ръце. Краката ще те изнесат. Мускулите на краката притежават изключителна сила, динамичност и издръжливост. Докосването с ръка може да наруши стремителния ритъм на движението на краката. Следват падане и мъчителна смърт. Да потренираме. Най-напред на тренажора. Истинският влак ще е по-късно. Ще започнем от скорост десет километра в час…

А след месец ние двамата стояхме на парапета на един железопътен мост. Далеч надолу студената оловносива река бавно носи някъде водите си, завива се покрай бетонните подпори в могъщи змийски пръстени. Вече съм грамотен и разбирам, че човек може и по телеграфна жица над бездънната пропаст да ходи. Цялата работа е в психологичното закаляване. Човек трябва да е сигурен, че нищо лошо няма да му се случи и тогава всичко ще е наред. Цирковите артисти губят години за елементарни неща. Те грешат. Нямат научен подход. Основават подготовката си на физическите упражнения, без да отделят достатъчно място на психологията. Тренират се много, но не обичат смъртта, страхуват се от нея, стараят се да я заобиколят, като забравят, че можеш да се наслаждаваш не само на чуждата смърт, но и на своята собствена. И само хората, които не се боят от нея, могат заедно с боговете да правят чудеса.