Митко Стойнов - Спасителят на човечеството ((или за ползата от фантастичния разказ))

Те откриха противоречията на човешката природа, нейната сила и слабост. Видяха тази слабост в разделението на планетата на два антагонистични лагера, които правят първи, решителни стъпки към взаимно разбирателство И сътрудничество, но способността им за единно противодействие си остава силно снижена от различията в идеите и интересите им. Пришълците заключиха още, че едностранчиво развитата техника, прекомерната урбанизация и ред други неовладени социални процеси са довели до неустойчивост на човешката психика, до податливост към масови психози и внушения. Неприятен бе единствено фактът, че направените изводи важаха в твърде различна степен за двете земни общества. Командирът мислеше, че това ще наложи употребата на най-мощни средства.

Проучванията бяха вече към своя край. В момента за уточняване на битово-интимните потребности от човешката психика разузнавачите засичаха телефонните разговори в един средно голям земен град. Мозъкът на кораба, съхранил и обработил огромна информация, даде своя прецизен извод: употреба на хипнотични вълни Х с усилена честота. Тези вълни ще превърнат хората в послушни изпълнители на заповеди, без своя мисъл и воля. Управлявани като роботи, хората ще добиват, обработват и изпращат към Лима всичко, което представлява интерес за компанията, докато и от тази планета бъде изтръгнато всичко и тя се превърне в безжизнена, мъртва скала.

В процеса на проучването у Командира се затвърди убеждението, че тази експедиция ще бъде една добра сполука. Ето защо той с почуда осъзна подадения от първи Разузнавач сигнал за тревога и прочете на екрана: „Извънредно интересен разговор, превключвам!“

В кабината прозвучаха в превод на неземен език думите на Станилов до приятеля му от редакцията:

„…идват на Земята не с цел контакт, а злонамерено, обикалят незабележими, изследват човечеството. Решили са с хипнотични вълни да превърнат хората в роби, изпълняващи послушно заповедите им. Желанието им е да ограбят от небето и земята ни всичко, което ще поддържа тяхното суперблагоденствие и изобилие. Но ние ги откриваме случайно при подобни изпитания на гравитометри, те са обградени с наскоро откритото от нашите учени поле Рикошет, връщащо всяка агресивно изпратена енергия към първоизточника й. Стават жертва на собственото си излъчване, което ги довежда до състояние на пълна безпомощност. Лъчите Рикошет доказват безотказното си действие, човечеството е спасено от зловещия призрак на войната!“

„Стоп! Изключи!“ — заповяда Командира и Разузнавача прекъсна подслушването. „Изпълняваме вариант Я — внезапен старт. Няма какво повече да търсим на тази планета.“

Докато суперлетът се откъсваше от земното притегляне, Командира помисли: „Сигурно сме изпуснали нещо много съществено, като изследвахме психиката на тези същества. Да открият поле Рикошет на такъв нисък етап на научно мислене, това е нелепо. Та ние едва сме доказали теоретичната възможност да бъде създадено това най-мощно непобедимо оръжие!“

Ако Командира бе дочакал края на подслушания разговор, той би разбрал как новият разказ на Станилов бе отхвърлен категорично от приятеля му и как фантастът ядосано захлопна слушалката, след като чу досадния съвет да потърси друга тема.

Никой не е пророк на собствената си планета!

© Митко Стойнов

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/626]

Последна редакция: 2007-03-10 11:15:10