Аркадий Стругацки - Трудно е да бъдеш бог

Те вкупом се махнаха от мястото, отидоха в сянката и оттам поглеждаха с предпазливите си паешки очи. Хайде, стига ми толкова, помисли си Румата. Той понечи да хване за расото монаха, който претича покрай него, но в същия момент забеляза трима, които не бързаха, а бяха заети с работа на място. Те пердашеха с пръчки палача: очевидно за небрежност. Румата отиде при тях.

— В името господне — тихо каза той, като издрънча с гривните.

Монасите оставиха пръчките и се взряха.

— Да пребъде името му — каза най-високият.

— Отци — каза Румата, — я ме заведете при коридорния надзирател.

Монасите се спогледаха. Палачът пъргаво изпълзя и се скри зад варела.

— А за какво ти е? — попита високият монах.

Румата мълчаливо поднесе документа до лицето му, подържа го малко и го дръпна.

— А-ха — каза монахът. — Е, днес аз съм коридорен надзирател.

— Прекрасно — каза Румата и нави документа на тръбичка. — Аз съм дон Румата. Негово преосвещенство ми подари доктор Будах. Иди ми го доведи.

Монахът пъхна ръка под качулката и шумно се почеса.

— Будах? — каза той колебливо. — Кой беше този Будах? Развратителят ли?

— Не — каза другият монах. — Развратителят е Рудах. Него го пуснаха още през нощта. Отец Кин сам му свали веригата и го изведе навън, а аз…

— Глупости, глупости! — нетърпеливо каза Румата, като се потупваше с документа по бедрото. — Будах. Който отрови краля.

— А-а-а… — каза надзирателят. — Зная го. Но той сигурно вече е на кола… Брат Пика, иди виж в дванайсета килия. Ти ли ще го изведеш? — попита той Румата.

— Естествено — каза Румата. — Той е мой.

— Тогава дай документа тук. Ще ми потрябва. — Румата му подаде документа.

Надзирателят го повъртя малко в ръцете си, разглеждайки печатите, после каза с възхищение:

— Гледай как пишат хората! Ти, дон, постой настрани, почакай, че имаме малко работа… Е, ами къде изчезна онзи?

Монасите започнаха да се озъртат, търсейки провинилия се палач.

Румата се отдръпна. Монасите измъкнаха палача иззад варела, тръшнаха го пак на пода и започнаха сериозно, без излишна жестокост да го пердашат. След 5–6 минути иззад завоя се показа изпратеният монах, който водеше с въженце съвсем побелял старец с тъмни дрехи.

— Ето ви го Будах! — радостно извика монахът още отдалеч. — И не бил на кол този Будах, а жив и здрав си е! Вярно, малко е поотслабнал, изглежда отдавна стои гладен…

Румата тръгна насреща им, измкъна въжето от ръце те на моннаха и свали примката от шията на стареца.

— Вие ли сте Будах Ирукански? — попита той.

— Да — каза старецът, като го гледаше под вежди.

— Аз съм Румата, вървете след мен и не изоставайте. — Румата се обърна към монасите. — В името господне — каза той.

Надзирателят се изпъна и като свали пръчката, отвърна леко задъхан: „Да пребъде името му.“

Румата погледна към Будах и видя, че старецът се държи за стената и едва стои.

— Зле ми е — каза той с болезнена усмивка. — Извинявайте, благородни дон.

Румата го хвана под ръка и го поведе. Когато монасите се скриха от погледа им, той спря, извади от ампулата една таблетка спорамин и я подаде на Будах. Будах въпросително го погледна.

— Глътнете я — каза Румата. — Веднага ще ви олекне.

Будах, който все още се опираше на стената, взе таблетката, огледа я, помириса я, вдигна косматите си вежди, след това внимателно я сложи на езика си и я смукна няколко пъти.

— Гълтайте, гълтайте — с усмивка каза Румата.

Будах преглътна.

— М-м-м… — произнесе той. — Смятах, че зная за лекарствата всичко. — Той замълча, съсредоточен във впечатленията си от таблетката. — М-м-м-м! — каза той. — Интересно! Да не е сушен далак от глигана Ъ? Но не, няма вкус на гнило.

— Да вървим — каза Румата.

Те тръгнаха по коридора, изкачиха се по стълбището, минаха още един коридор, изкачиха се по още едно стълбище и тогава Румата спря като закован. Един познат дебел рев огласи тъмничните сводове. Някъде в дълбините на затвора ревеше с пълна сила, сипеше чудовищни проклятия, псуваше бога, светците, пъкъла, Светия орден, дон Реба и много други неща неговият сърдечен приятел барон Пампа дон Бау-но-Суруга-но-Гаттано-Арканара. Все пак хвана се баронът, помисли си Румата с разкаяние. Съвсем бях забравил за него. А той не би забравил за мене… Румата бързо свали от ръката си две гривни, нахлузи ги на мършавите китки на доктор Будах и каза:

— Качете се горе, но не излизайте навън. Чакайте ме някъде встрани. Ако се лепнат за вас, покажете гривните и се дръжте дръзко.