Борис Стругацки - Безсилните на този свят

Здесь есть возможность читать онлайн «Борис Стругацки - Безсилните на този свят» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Безсилните на този свят: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Безсилните на този свят»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Може ли да бъде променено бъдещето? Съществува ли такъв талант? На този въпрос и на още много други отново ще търсим отговори в романа на Борис Стругацки. Постижимо ли е безсмъртието и всъщност нужно ли ни е то. Действието ни пренася в Петербург през деветдесетте години на XX век. Група хора, събрани от странните си таланти, се опитват да помогнат на приятел в беда. От Вадим е поискано да промени бъдещето. Дали ще успее и какво ще донесе това? Какво е талантът и има ли човек без талант? Кой ще ни отвори вратата към него и какво ще стане, ако отворим грешната врата? Все важни и уж трудни въпроси, чиито отговори книгата загатва така, че без усилие ги откриваме в самите себе си.
Братя Стругацки са част от безсмъртното литературно наследство на Русия. Влиянието им върху фантастиката е неоспоримо вече за няколко поколения читатели, израснали с техните книги.

Безсилните на този свят — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Безсилните на този свят», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Това си е изцяло ваша работа — възрази Ераст Бонифатевич, който го бе слушал много внимателно и без да прекъсва. — С каквото ще ви е по-удобно, с това я обръщайте.

— Но това е невъзможно!

— А ние знаем, че е възможно.

— Откъде го измислихте? Господи!

— От много сигурни източници.

— Какви източници?

— Сам той ни каза.

— Какво? — не разбра Вадим.

— Не „какво“, а „кой“. Той. Разбирате ли за кого говоря? Досещате ли се? Той. Той ни каза. Можехте да съобразите, за Бога.

— Лъжете — каза Вадим и трепна.

— Неучтиво. И дори грубо.

— Не може той да ви е казал.

— Но ни каза. Сам разсъдете откъде другаде бихме узнали? На кого другиго бихме повярвали?

В този момент Тимофей Евсеевич сякаш се събуди от хипноза. Издаде странен хриптящ звук, втурна се нанякъде с огромни подскоци и прескачайки вървите на палатките, закриволичи като исполински заек с прилепнали към гърба червени уши. Понесе се към северния склон, право към призрачно белеещия се Елбрус.

Всички го гледаха като омагьосани. После едроглавият любител на лешниците попита бързо и нечленоразделно:

— Да го гръмна ли, командире?

— Не. Защо? Нека си тича… — Ераст Бонифатевич внезапно стана и махна с показалката си към онези, които бяха останали при джипа: демек всичко е наред, не предприемайте нищо. — Нека си тича — повтори той и пак седна. — Той си има своя работа, ние наша, нали така, Вадим Данилович?

Вадим мълчеше, гледаше след Тимофей Евсеевич, който продължаваше да подскача и да криволичи на дългите си крака в кирзови 6 6 Кирза — многопластова тъкан, заместител на кожа. — Бел.прев. , никога не лъскани ботуши. Справяше се самият господин Ужас го носеше на своите бледи крила и той не можеше да спре, дори да го искаше.

— Мълчите… — проговори Ераст Бонифатевич, но не дочака отговор или друга реакция. — Продължавате да мълчите. Загубихте дар слово… Ами… Тогава започваме. Кешик, ако обичаш.

Плешивият гардероб Голем-Кешик веднага се приближи отзад и взе Вадим в стоманените си потни обятия — обхвана тялото му, натисна го към сгъваемия стол, фиксира го, обездвижи го, скова го. Нещо във Вадим изпука — кост или хрущял. Вече не можеше да помръдне. Никак. Не се и опитваше.

— Освободи му ръката — изкомандва Ераст Бонифатевич. — Дясната. Така. И се отмести, за да му виждам физиономията, а той — моята. Добре. Благодаря… Сега ме слушайте, Вадим Данилович — продължи Ераст, като внезапно приближи плътно до него неприятно издълженото си лице. — Ще ви изнеса малък урок, за да разберете окончателно на кой свят сте… Отворете си очите! — гракна той неочаквано високо, протегна черната показалка и я опря в бузата на Вадим под лявото око. — Бъдете любезен и ме гледайте в очите! Урокът ще е сериозен и за цял живот… Лепа, направи го — веднъж!

Дребният едроглав Лепа пусна лешниците, изтри дланта си в панталоните и се приближи небрежно, щракайки с клещите. Метални щипки с назъбено гнездо. Дребният едроглав Лепа ловко сложи в него малкия пръст на Вадим и натисна дръжките.

— Колкото си дребен, толкова си и неп-приятен… — каза му Вадим пресекливо. Лицето му посивя и по челото му започнаха да се стичат едри капки пот.

— Не се прави на палячо! — заповяда ядосано Ераст Бонифатевич. — Ще боли много, а след малко още повече. Лепа, повтори!

Дребният Лепа бързо се облиза и ловко стисна втория пръст.

— Ей, ти! — изсъска в-ухото на Вадим рижият Голем-Кешик и го стисна още по-силно. — Не мърдай!

— Добре. Стига… — Вадим се задъха. — Стига. Съгласен съм.

— Не! — възрази Ераст Бонифатевич. — Лепа, пак!

Този път Вадим се разкрещя.

Ераст Бонифатевич си играеше с черната показалка, облегнал се на гърба на креслото. На лицето му се появи изражение на погнусено удовлетворение. Всичко ставаше по добре обмислен и изпробван неведнъж план. На непослушния човек обмислено, внимателно, умело и с вкус смазваха пръстите. При това така, че обезателно да се смачка и основата на нокътя. Човекът крещеше. Вероятно вече се бе напикал. На човека се преподаваше сериозен урок и човекът бе смачкан и сломен. Което бе и целта на занятието.

После заповяда:

— Край. Достатъчно… Лепа! Казах: достатъчно!

Двамата оставиха Вадим и се върнаха на предишните си позиции. Като кучета в къщичките си. Шибани псета. Чакали. Палачи. Вадим гледаше посинелите си пръсти и плачеше. Те бързо се подуваха, а синьото и моравото буквално пред очите му се превръщаха в аспидночерно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Безсилните на този свят»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Безсилните на този свят» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Безсилните на този свят»

Обсуждение, отзывы о книге «Безсилните на този свят» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x