Антон Страшимиров - На нивата

— Ще ти платя, бай Василе… Ще потърся, че ако не найде, ще продам нивата — на, чорбаджият я иска — свърши тогава Балчо, а устните му трепереха: може да се догаждаше сиромахът, че те са се нещо сговорили — ония…

Гледах го аз сега, че гледах и нивата. Останала е тя от баща и деда. А той ще я изтърве — Балчо! Прахосник ли беше тоя баща, пияница или що? Той работеше ден и нощ — от понеделник до съботата, — а и в неделята не се запираше: гласи си работата за следната седмица, ходи на воденица, на тепавица или с дърва в града…

Чу се конски тропот и по пътя из корията се показа бай Васил — лихварят.

— Помози бог, Балчо — поздрави той. — Работиш ли, работиш ли?

— Дал бог добро. Ора, какво ще му е.

— Ори, ори, гледай да му събереш двата края: хубава е нивата, не чини да я изтървеш — каза и отмина.

— На добър час — секнато го отпрати Балчо и затърка с попукана длан челото си.

— Тегли бре! — викна после той на Наня.

Но то стоеше слисано, с проточена шия надясно: един подплашен заек забавно прескачаше през близкия трънак. Балчо пристъпи, зашлеви детето по врата и то се прескунди. Кръв из носа и зъбите зацапа хубавите детски устица. Аз гледах, безправен да наближа. Бащата мълком обърса одрасканото лице иа детето си и го потегли пак — да стане. Но то се преви, запротиви се.

— Остави го да поседи, байо — осмелих се аз. — Малко е детето, по му е мястото в училище.

Балчо ме изгледа отегчен.

— Не се може, ваша милост — каза, — нямам поводник, а добичетата ни са още млади, тряба да се водят… — и сбута пак детето.

— Недей ме, тате, молим ти се! — заохка то и се преви надве.

— Остави го за малко! — пришепнах пак аз.

Балчо се отдръпна, потри челото си и зачисти оралото. След малко Наню сам стана, отърси отърканото си потурче, па баща и син заораха пак…

Е, не се може, не се може: няма поводник, а хубава е нивата, не чини да се изтърве!

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6700]

Последна редакция: 2008-04-24 20:00:00