Теодор Стърджън - Другото „аз“

Настанали дни на величие и ужас. Войските на Вожда поели към юг и към изток, превземайки страна подир страна, територия подир територия от древните си владения. Всички държави били заплашени, всички тръпнели и страната на Вожда се въздигнала в пълен разцвет — страховита и непобедима.

Сетне дошло падението. Верният страж изневерил на дълга и шепнешком споделил подозрението си. Думите му се превърнали в мълва, сетне в крясъци и накрая в боен вик. Вождът е мъртъв! Вождът е мъртъв!

Човекът, когото по онова време наричали Вожд, отвърнал с кръвопролития и избил мнозина от онези, които дръзнали да надигнат бойния вик. Но на мястото на всеки убит викът се подхващал от десетки, хиляди, милиони. Правителството паднало, гладните тълпи ликували, а готовите за нападение държави се отдръпнали да погледат спокойно гибелта на режима.

А човекът, когото наричали Вожд? Неговата смърт била най-мъчителна, защото хората не го убили. Присмели се на безсилната му ярост и тихомълком го пуснали свободен по улиците, та никой да не го познава и тъй да живее в страдания.

Мъки. Никой не би могъл да опише какво унижение изпитвал човекът, докато бродел по улиците и чувал да се присмиват на името му. Нямал приятели, понеже не знаел как да поражда у хората друго чувство, освен страха и неговата рожба — омразата.

Едва не умрял от глад, но един ден срещнал алчен човек, който открил в него средство за печалба. Това бил пак същият стар мъдрец, който излекувал Вожда от болестта. Изнемощелият просяк открил стареца и му дал доказателства, както и адреса на мрачното мазе, където се спотайвал. Лекарят тръгнал тихичко от място на място и казвал каквото било потребно. Бавно ставало всичко, а през цялото това време просякът лежал в мазето. Взел да си мисли, че е напълно забравен, а редките подигравки, които дочувал откъм улицата, почнали да го подлудяват.

Най-сетне настанал денят, когато всичко било готово. Дошъл уреченият сигнал и една сутрин страната се събудила в безмилостната желязна хватка на стария режим. Вождът бил жив! Несъмнено жив — открит от стария лекар, който разпознал белезите на собствения си нож. Хората на Вожда държали властта и той скоро щял да се завърне!

Отишли да го подирят — да подирят своя Вожд-просяк в жалкото му мазе.

Закъснели. В своята вярност и страх не били посмели да му кажат какво вършат, затова смятал, че е занемарен и забравен — той, божеството, Вождът! Не издържал на това върховно унижение и сам си отнел живота. Така и той, и правителството му загинали за втори път… и повече не възкръснали.

© 1994 Теодор Стърджън

© Любомир Николов, превод от английски

Theodore Sturgeon

Alter Ego, 1994

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]] (през http://sfbg.us)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/714]

Последна редакция: 2006-08-06 11:55:49