Рей Олдридж - Императорът на света

„Момичето се е застъпило за мен“ — топло помисли Руиз и излезе от укритието.

— Здрасти — изрече той небрежно.

Приятно му беше да види как лицето на Фломел разочаровано се изопна, но истинската му награда бе усмивката, засияла в очите на младата жена.

— Бяхме започнали да се безпокоим за теб — каза Долмаеро, усмихвайки се неуверено.

Молнех се ухили, но върху слабото му лице усмивката изглеждаше странна и налудничава.

— Естествено, естествено. Но това, което ни безпокоеше още повече, беше какво ще стане със собствените ни кожи.

Руиз се разсмя:

— Глупости. На смелчаци като вас не им приляга да се вълнуват за подобни дреболии.

Низа го прегърна.

— А аз не се вълнувах — каза тя на висок глас и с предизвикателен тон.

— Нима е възможно да сте толкова доверчива, благородна лейди? — отвърна предводителят с толкова странен тон, че девойката смаяно го погледна в очите.

— Е, добре, благодаря за топлото посрещане. А сега — на работа. Това нещо може да се окаже много полезно — продължи той, сочейки към изкуственото речно корито.

— Това пък какво е? — учудено попита Молнех. На Фараон водата беше прекалено голяма ценност, за да я оставя някой ей така — под открито небе и без никой да я пази.

— Канал — поясни Руиз, използвайки пангалактическата дума. — Воден път. По него плават едни неща, наречени шлепове. Те се придвижват с помощта на мотори или на други плавателни съдове.

Долмаеро беше объркан:

— Защо е необходимо толкова сложно нещо, нали тук всички умеят да летят по въздуха?

— Така е. Но да се пътешества по вода е по-весело и по-приятно. А и по-безопасно. Например, ако пътувахме с шлеп, нямаше да се ударим в скалата — отбеляза Руиз.

— И това е вярно — съгласи се старейшината.

— А как да извикаме това плаващо нещо? — попита Фломел.

— Тук е и недостатъкът на плана ми. Никак. Просто ще се надяваме, че някой от тях ще се появи преди Кореана да ни догони — усмихна се мрачно агентът.

Главният фокусник презрително изфуча, а всички останали, освен Низа, добиха доста отчаян вид. Момичето очевидно беше свикнало прекалено да се надява на късмета на предводителя.

— Е, не всичко е толкова лошо — опита се да ободри Руиз спътниците си. — Един шлеп премина оттук съвсем скоро. Аз малко се повозих на него — исках да проверя възможен ли е такъв вариант.

— Значи ето къде си бил! — старейшината погледна предводителя с ирония и Руиз осъзна, че този фараонец го познава значително по-добре от Низа.

— Да. Шлеповете се движат бързо, но ще успеем да скочим на тях. Разбира се, ако палубите им не се охраняват.

— А какво ще правим сега? Може би ще похапнем? Вече е време — весело предложи Молнех.

— Защо пък не?

Бегълците се настаниха на стъпалата на пристана и с наслада се заеха с остатъците от припасите от кораба на Кореана. Руиз отново се опита поне за известно време да изхвърли от главата си мисълта за предстоящите неприятности, но не му се отдаде. Едва ли по канала щеше да мине още един товарен плавателен съд преди Кореана да ги догони. На него страшно му се искаше да се наслади на последните спокойни мигове. Слънцето ласкаво огряваше гърба му, а притиснала бедрото си към неговото, до него седеше Низа. Възможно бе преследвачите да се появят чак утре, и в такъв случай имаше шанс да прекара още една нощ в прегръдките на възлюбената си. Е, това не бе най-лошият вариант за последната нощ в живота.

Не! Не бива да се предава и предварително да се примирява с поражението! И прехваленото му спокойствие няма да му помогне тук. Някое спокойно, разумно същество вече отдавна щеше да е загинало в подобна ситуация.

Ако все пак организира засада на пристана и се възползва от отломомета? Останалите можеха да се скрият в храстите, като преди това завържат Фломел на един от пилоните, като жертвено животно. Тогава Кореана би си помислила, че илюзионистът се е оказал в тежест и пленниците са избягали, оставяйки го тук. Тя със сигурност ще пожелае да разпита фокусника… Кой знае, може би жената ще се реши да излезе от кораба и ще се появи шанс да бъде простреляна. Руиз хвърли поглед към гравираните порти. За да използва търсачи, въздушният съд трябва да се движи близо до земята. Добре би било да се скрие на горната летва на портата, в гънките на крилото на някое от гранитните влечуги.

Може това и да не бе най-блестящият план, но при всички случаи беше за предпочитане пред тъпото смирение, с което Руиз беше започнал да приема случващото се.