Джордж Оруел - 1984

В новговор благозвучието надделяваше над всяко друго съображение, освен точността на значението. Когато беше необходимо, дори граматическите правила се жертваха заради него. И съвсем основателно — след като за политически цели се изискваха преди всичко кратки, отсечени думи с недвусмислено значение, които могат да се произнасят бързо и да будят минимум асоциации в разума на говорещия. Думите от речник Б придобиваха допълнително въздействие от факта, че повечето от тях много си приличаха. Почти неизменно тези думи — Минипакс, хранпрол, грешсекс, радлаг, ангсоц, коремусет, Мисляпол и безброй други — бяха с три или четири срички, при които ударението падаше върху двете части на думата. Тяхната употреба насърчаваше дърдоренето и го правеше едновременно отсечено и монотонно. А точно това се целеше. Предвиждаше се говоренето и особено говоренето по предмет, който не е лишен от идеологическа окраска, да стане колкото може по-несъзнателно. Без съмнение, във всекидневието бе необходимо, или поне понякога бе необходимо, да се мисли, преди да се говори, но когато партиен член бе призван да обяви политическото или нравственото си становище, той трябваше да е в състояние да изстреля автоматично правилните възгледи така, както картечницата изстрелва куршумите. На това съответстваше обучението му, езикът му предоставяше почти безотказен инструмент, а съставът на думите, недодяланото им звучене и известната преднамерена грозота, отговаряща на духа на ангсоц, още повече улесняваха този процес.

Улесняваше го и ограниченият избор на думи. Съотнесен с нашия речник, речникът на новговор беше изключително стеснен и се отличаваше от останалите езици преди всичко по това, че с всяка изминала година речникът му не се обогатяваше, а обедняваше. Всяко съкращение беше победа, тъй като колкото по-малък беше изборът на думи, толкова по-малко беше изкушението да се опиташ да мислиш. Крайната цел бе членоразделната реч да идва от ларинкса, без изобщо да засяга мозъчните центрове. Тази цел открито се признаваше в новговорната дума паткореч, която означава да крякам като патица. Както много други думи в речник Б, паткореч имаше двойно значение. Щом мненията, които се изкрякват, са правоверни, тя не означава нищо друго освен похвала и когато „Таймс“ пише за някой от ораторите на партията, че бил дву-плюсдобър в своята паткореч, това означава, че му се прави сърдечен и ценен комплимент.

Речник В. Речник В допълваше другите два речника и се състоеше изцяло от научни и технически термини. Те напомнят научните термини, които използваме днес, и са съставени от същите корени, но както обикновено — строго дефинирани и лишени от нежеланите значения. Подчиняваха се на същите граматически правила, както думите от другите два речника. Много малко от думите в речник В се употребяваха във всекидневната или политическата реч. Всеки научен работник или техник можеше да открие нужните думи в списък, отнасящ се до собствената му специалност, но рядко имаше нещо повече от обща представа за думите в другите списъци. Много малък брой думи бяха общи за всички списъци и не съществуваше речник, отразяващ функциите на науката като състояние на духа или начин на мислене, независимо от специфичните клонове. Всъщност не съществуваше дума за „наука“, като значението, което тя би могла да носи, се покриваше в достатъчна степен от думата ангсоц.

От гореизложеното става ясно, че в новговор изразяването на неправоверни възгледи, освен на много ниско равнище, беше почти невъзможно. Разбира се, възможно беше да се произнасят съвсем първични еретични мнения, един вид сквернословия. Би било възможно например да се заяви Големия брат е недобър. Това твърдение, което за правоверното ухо бе очевиден абсурд, не можеше да се подкрепи с разумни доводи, защото не съществуваха необходимите думи, Идеи, чужди на ангсоц, можеха да бъдат съхранявани в неясна, безсловесна форма и назовавани само с много общи термини, които струпваха накуп и заклеймяваха всякакви ереси, без предварително да ги определят. Всъщност новговор можеше да се използва за неправоверни цели само ако някои от думите се преведат нелегално обратно на старговор. Например твърдението Всички човеци са равни е възможно на новговор, но само в смисъла, в който съждението Всички хора са червенокоси е възможно на старговор. То не съдържаше граматическа грешка, но изразяваше очевидна неистина — тоест, че всички хора са с еднакъв ръст, тегло или сила. Понятието за политическо равенство вече не съществуваше и думата равен, съответно, бе лишена от другото си значение. През 1984 година, когато старговор все още беше общоприетото средство за общуване, теоретически съществуваше опасността при употреба на думи от новговор да се помни първоначалното им значение. На практика за човек, добре усвоил двумисълта, не беше трудно да го избегне, но след няколко поколения дори възможността за такъв пропуск щеше да изчезне. Човек, чийто роден и единствен език бе новговор, не би могъл да знае, че равен е означавало и „политически равноправен“, или че свободен някога е означавало „интелектуално свободен“, също както например човек, който никога не е чувал за шах, не би могъл да знае, че дама или кон имат допълнителни значения. Той не би бил в състояние да извърши много престъпления и грешки, просто защото те бяха безименни и следователно невъобразими. Предвиждаше се с времето все по-отчетливо да се открои отличителната характеристика на новговор — думите му да стават все по-малко, значенията им — все по-бедни и постепенно да изчезне възможността да бъдат употребени неправилно.