Джордж Оруел - 1984

Единствените части на речта, при чието склонение и спрежение се запазваха неправилните окончания, бяха личните, относителните и показателните местоимения и спомагателните глаголи. Всички те се употребяваха както в миналото, с изключение на комуто, което бе унищожено като ненужно, а наклонението щях бе изоставено и вместо него се използваше бих. Някои неправилни форми, в словообразуването се дължаха на необходимостта от бърз и лек изговор. Дума, която беше трудна за произнасяне или можеше да бъде неправилно възприета, се смяташе ipso facto 6 6 Поради този факт — бел.пр. за лоша дума; също така понякога за благозвучие в някои думи се прибавяха допълнителни букви или се запазваше архаичната форма. Но тази необходимост се проявяваше предимно във връзка с речник Б. Защо такова голямо значение се придаваше на лекотата на произношението, ще се изясни по-нататък в настоящето изложение.

Речник Б се състоеше от думи, образувани специално за политически цели: тоест думи, които не само имаха политически смисъл, но и бяха предназначени да наложат на човека, който ги използва, желания начин на мислене. Тези думи трудно можеха да се използват правилно, ако не се познаваха принципите на ангсоц. Понякога можеше да се преведат на старговор или дори да се заменят с думи от речник А, но обикновено това налагаше дълга парафраза, в която неизменно се губеха определени отсенки на значението. Думите от речник Б представляваха словесна стенография и често изразяваха цял кръг идеи с няколко срички, а в същото време бяха по-точни и по-въздействащи от обикновения език.

Във всички случаи думите от речник Б бяха сложни думи. 7 7 Разбира се, сложни думи като диктограф можеха да се намерят в речник А, но те бяха само удобни съкращения и нямаха никакво специално идеологическо значение — бел.а. Те се състояха от две или повече думи, или части от думи, споени в лесно произносима форма. Получената в резултат комбинация беше неизменно съществително глагол и се скланяше и спрягаше в съответствие с правилата. Да вземем един пример: думата добромисля означава в общи линии „правоверност“, или ако се употреби като глагол — „мисля правоверно“. Формите й са, както следва: съществително глагол добромисля; прилагателно добромислян; наречие добромисляно; отглаголно съществително добро мислене.

Думите от речник Б не бяха съставени по някакъв етимологичен принцип. Те можеха да се образуват от всяка част на речта във всякаква последователност и осакатявани по всеки начин, който би улеснил произнасянето им, като същевременно се указва произходът им. В думата престъпмисля (престъпление на мисълта), например, мисля е втората, докато в мисляпол (полиция на мисълта) е първата част на думата, а думата полиция е загубила последните си срички. Тъй като в речник Б бе по-трудно да се постигне благозвучие, неправилните форми се срещат по-често, отколкото в речник А. Например прилагателните от Миниправ, Минипакс и Минилюб бяха съответно миниправдив, минимирен и минилюбовен, просто защото произношението на –прав-ден, –паксен и –любен представляваше известна трудност. По принцип обаче от Б думите можеха да се получават всички части на речта по абсолютно същия начин.

Някои Б думи имаха изключително пречистени значения, едва разбираеми за човек, който не е овладял езика като цяло. Да вземем например едно типично изречение от уводна статия на „Таймс“: Стармисля некоремусет ангсоц. Най-краткият превод на това изречение на старговор е следният: „тези, чиито идеи са формирани преди революцията, не могат да почувстват и разберат напълно принципите на английския социализъм“. Но и този превод не е точен. За да схване пълния смисъл на цитираното по-горе изречение на новговор, на първо място човек би трябвало да има ясна представа какво означава ангсоц. Освен това само човек, изучил задълбочено ангсоц, може да оцени напълно въздействието на думата коремусет, означаваща приемане със сляп ентусиазъм, какъвто днес трудно можем да си представим, или на думата стармисля, неразривно свързана с идеята за порочност и упадък. Но специфичната функция на определени думи от новговор, като например стармисля, е не толкова да изразяват някакъв смисъл, колкото да го унищожават. Значението на тези думи, по необходимост малко на брой, бе така разширено, че да обхване цели класове думи, които, като достатъчно покрити от един-единствен изчерпателен термин, сега можеха да бъдат унищожени и забравени. Най-голямата трудност, с която се сблъскваха съставителите на речника по новговор, бе не да измислят нови думи, а, след като са ги измислили, да ги изпълнят със съдържание: тоест, да определят какви класове от думи те отхвърлят със съществуването си.