Джордж Оруел - 1984

Както знаем днес, новговор бе създаден въз основа на английския, въпреки че много изречения на новговор, дори когато не съдържат новосъздадени думи, едва ли биха били разбираеми за нашите съвременници, говорещи английски. Думите на новговор бяха разделени в три обособени групи, известни като речник А, речник Б (наречен също „Сложни думи“) и речник В. За по-голямо улеснение ще разгледаме всяка група поотделно, като граматическите особености на езика могат да бъдат включени в раздела, посветен на речник А, тъй като правилата важат и за трите категории.

Речник А включваше думи, необходими във всекидневието и обозначаващи действия като: хранене, пиене, работа, обличане, качване и слизане по стълба, возене в превозни средства, градинарстване, готвене и тям подобни. Беше съставен почти изцяло от вече съществуващи думи, като удрям, тичам, куче, дърво, захар, къща, поле, но в сравнение със съвременния английски, броят им бе изключително ограничен, а значението им — много по-стеснено. Бяха изчистени от всички двусмислици и отсенки на значението. Доколкото това можеше да се постигне, новговорните думи от тази група звучаха отсечено и изразяваха едно ясно формулирано понятие. Би било съвършено невъзможно да се използва речник А за обозначаване на литературни, политически или философски идеи. Той беше предназначен да изразява единствено прости мисли с определено предназначение, обикновено отнасящи се до конкретни предмети или физически действия.

Граматиката на новговор имаше две отличителни особености. Първата беше почти пълната взаимозаменяемост между различните части на речта. Която и да било дума в езика (по принцип това включваше дори абстрактни думи като „ако“ или „когато“) можеше да се употребява като глагол, съществително, прилагателно или наречие. Когато бяха от един и същи корен, между глагола и съществителното нямаше никаква разлика, като това правило само по себе си предполагаше разрушаването на много архаични форми. Така например в новслов не съществуваше думата „мисъл“. Тя беше заменена от „мисля“, която служеше едновременно и за съществително, и за глагол. Тук не се следваше някакъв етимологичен принцип: в известни случаи се запазваше съществителното, в други — глагола. Дори когато съществително и глагол със сходно значение не бяха етимологически свързани, единият или другият от тях често биваха унищожавани. Така например нямаше дума „режа“, като нейното значение успешно се покриваше от съществителното глагол „нож“. Прилагателните се образуваха, като към съществителното глагол се прибавяше наставката ен, а наречията — с наставката но. Така например скорен означаваше „бърз“, а спорно означаваше „бързо“. Някои от съвременните прилагателни, като добър, силен, голям, черен, мек бяха запазени, но броят им бе силно ограничен. От тях нямаше особена необходимост, тъй като от почти всяко съществително глагол можеше да се получи прилагателно, с помощта на наставката ен. От сега съществуващите наречия не бе запазено нито едно, освен малкото, които тъй или иначе завършват на но: окончанието но беше неизменно. Думата „добре“ например беше заменена с „добърно“.

Освен това думата — това също се отнасяше по принцип за всяка дума в езика — можеше да получи противоположно значение, като се прибави представката не, или значението можеше да бъде усилено с помощта на представката плюс и да бъде подчертано с двуплюс. Така например нестуден означаваше „топъл“, докато плюсстуден и двуплюсстуден означаваха съответно — „много студен“ и „изключително студен“. Както в съвременния английски, можеше да се промени значението на почти всяка дума с помощта на предложни представки, като пред, след, горе, долу и т.н. С такива средства стана възможно съдържанието на речника да сведе до минимум. При положение, че имаме думата добър, нямаше никаква нужда от дума като лош, тъй като нужното значение беше също така успешно — всъщност, по-успешно — предадено чрез недобър. В случаите, когато две думи изразяваха две противоположни значения, необходимо беше само да се реши коя от двете да се унищожи. Тъмен например можеше да бъде заменен от несветъл или светъл от нетъмен, в зависимост от предпочитанията.

Следващата отличителна черта в граматиката на новговор беше липсата на отклонения от правилата. С малки изключения, за които ще стане дума по-долу, всички окончания следваха същите правила. Така например имаше само едно минало време и то се образуваше също като миналото причастие с окончание л. Миналото време на крада беше крадал, миналото на мисля беше мислял и така с всички думи в езика, а форми като крадях, крадох, мислех, мислих бяха унищожени. Множественото число се образуваше само с наставката и. Формите в множествено число на човек, вол, живот бяха човека, воли, животи. Сравнителната и превъзходната степен на прилагателните се образуваха неизменно с представките по–, най– (добър, по-добър, най-добър), форми като изключително и превъзходно бяха унищожени.