Теодор Стърджън - Сънуващи кристали

Кей се размърда, после утихна отново. Бъни я погледна за миг с празния си, опулен поглед. Блует нервно пристъпи от крак на крак.

Вратата се отвори с трясък. Солум влезе със Зена в ръце. Тя беше в безсъзнание. Хорти направи спонтанен и безполезен опит да стане. Човекоядецът мило се усмихна и кимна с глава.

— В ъгъла при останалия боклук — каза той. — Може да ни е от полза. Мислиш ли, че нашият приятел ще прояви повече готовност за съдействие, ако я поорежем малко?

Солум зловещо се ухили.

— Разбира се — замислено продължи Човекоядецът. — Трябва все пак да имаме предвид, че тя не е от най-едрите екземпляри. Ще трябва да внимаваме. На час по лъжичка, така да се каже. — Зад маската на фамилиарния му тон очите му следяха всяка промяна в изражението на Хорти. — Солум, стари приятелю, нашето момче Хорти е малко повече нащрек, отколкото е необходимо. Мислех си дали няма да е добре да го пообработиш малко. С ръба на ръката ти отстрани по врата му, точно в основата на черепа. Както съм ти показвал. Ти знаеш.

Солум дебнешком се приближи до Хорти. Постави едната си ръка на рамото му, а с другата внимателно се прицели. Ръката на рамото му от време на време леко го стисваше и отпускаше. Солум беше вперил пламтящия си поглед в очите на Хорти. Хорти наблюдаваше Човекоядеца. Знаеше, че основният удар ще дойде оттам.

Ръката на Солум се стовари върху врата му. Частича от секундата след това психичната мълния на Монетър се разби в защитната стена на Хорти. Хорти усети лека изненада — Солум не го бе ударил с пълна сила. Той бързо вдигна поглед. Солум, обърнат с гръб към Човекоядеца, докосна челото си и неспокойно мърдаше устни. Хорти сви мислено рамене. Нямаше време за безцелни главоблъсканици… той чу Зена да хленчи.

— Запречваш гледката ми, Солум! — Солум неохотно се отмести. — Пак ще имаш възможност да го удариш — каза Човекоядецът, после отвори чекмеджето пред себе си и извади два предмета. — Хорти, знаеш ли какво е това?

Хорти изсумтя и кимна. Бяха очите на Боклучко. Човекоядецът изцъка с език.

— Ако ги размажа, ти ще умреш. Знаеш това, нали?

— Тогава май няма да съм ти от голяма полза, а?

— Точно така. Просто исках да те осведомя, че са ми подръка. — Той тържествено запали една малка спиртна горелка. — Няма нужда да ги унищожавам. Еднокристалните същества реагират чудесно на огън. Ти би трябвало да си двойно по-отзивчив. — Гласът му рязко се промени. — О, Хорти, момчето ми, скъпото ми момче, не ме принуждавай да си играя с теб така.

— Да ме проиграеш — изскърца със зъби Хорти.

— Удари го пак, Солум. — Сега гласът режеше като нож.

Солум го фрасна. Хорти зърна за миг хищното лице на Армънд — връхченто на езика му се показваше между влажните му устни. Този път ударът беше по-силен и въпреки това далеч по-слаб, отколкото очакваше — и напрактика по-слаб, отколкото изглеждаше. Хорти престорено отметна глава от удара и тежко се отпусна със затворени очи. Човекоядецът този път не изстреля нито една от стрелите си, очевидно в опит да накара Хорти да изразходи ответните си снаряди, а той да запази своите.

— Прекалено силно, идиот такъв!

Кей изхленчи откъм ъгъла:

— О, спрете, спрете…

— А. — Столът на Човекоядеца изскърца, докато той се обръщаше. — Госпожице Халоуел! Какво може да направи за вас този младеж? Дай я насам, Блует.

Съдията се подчини. После каза с похотлива усмивка:

— Остави малко и за мен, Пиер.

— Ще направя това, което аз реша! — сопна му се Човескоядецът.

— Добре, добре — уплаши се съдията и се върна в своя ъгъл.

Кей стоеше пред бюрото изправена, но разтреперана.

— Ще отговаряте пред полицията за това — избухна тя.

— Съдията ще се погрижи за полицията. Седни, скъпа моя. — Когато тя не помръдна от мястото си, той и изрева:

— Сядай долу! — Тя преглътна и седна на стола откъм края на дългото бюро. Той се протегна, улови китката и и я дръпна към себе си. — Съдията ми разказа, че обичаш да си режеш пръстите.

— Не знам за какво гг-говорите. Пуснете м…

Междувременно Солум бе коленичил до Хорти, клатеше глава и му биеше шамари. Хорти, напълно в съзнание, търпеливо понасяше това. Кей изпищя.

— Тук си имаме един чудесен шумен панаир — усмихна се Човекоядецът. — Няма никаква полза от това, госпожице Халоуел. — Той извади от чекмеджето огромни, тежки ножици. Тя отново изпищя. Той ги остави на бюрото, взе горелката и леко прекара пламъка през кристалите, които трептяха на светлината пред него. Поради някакъв невероятен късмет — или може би заради нещо по-висше — точно в този миг Хорти погледна през притворените си мигли. Когато бледият пламък опърли кристалите, той отметна глава назад, изкриви лицето си…