Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Естествено, мис Грубър. Можете да говорите, или просто да го изхвърлите от главата си.

— Добре. Жалко, че всъщност ние с Бланш сме приятелки. Просто случаят беше започнал да утихва, но се появиха полицаите и сега всичко се разбърка отново. Сега стана ясно, че това е заради вас, по-точно заради убитите момичета. Не ви обвинявам, жалко само… С една дума вие сам видяхте какво стана тук преди малко. Разбрахте ли за какво говорехме?

— Само отчасти.

— Но вие чухте твърдението на Хелън, че О’Мелли е убил Дайкс, за да отмъсти за това, че по негова вина са го лишили от практиката. Това не е вярно. О’Мелли беше лишен от практика, защото се бе опитал да подкупи старшия от служебните заседатели по дело за граждански иск. Не зная кой го натопи, но почти сигурно е някой от противната страна. Вярно е, че в кантората вреше и кипеше, че се обсъждаха какви ли не налудничави идеи, например, че доносът е написал Луис Кастин, защото О’Мелли не го обичал и му пречел да стане съдружник, или…

— Мислите ли, че това, което говорите, е разумно, Елинор?

— сухо попита Доли Харитън.

— Да — отговори Елинор без да й мигне окото. — Той трябва да разбере — тя отново се обърна към мен, — че доносниците са могли да бъдат и други, например мистър Къриган или мистър Бригс, по същите причини… Дайкс също е могъл да бъде автор на доноса, тъй като О’Мелли се канеше да го уволни. Нямаше да се учудя и аз да попадна в ролята на доносник, защото О’Мелли е отказал да ми подари нощница. С течение на времето всички клюки поутихнаха, но ето, че бе убит Дайкс и всичко започна отначало. Някой пусна слух, че О’Мелли е убил Дайкс, защото е написал доноса. Тогава в кантората стана голяма каша. Бяхме като разбунен кошер. Вие сам чухте, че Бланш ме попита дали не съм била по нощница, когато О’Мелли ми бил казал нещо.

Реших, че ми задава въпрос, затова измърморих нещо от рода на „да, чух“.

— Всъщност преди няколко седмици той ми каза, че писмото за подкупа е било написано от съпругата на старши заседателя. Надали съм била по нощница, защото в кантората идвам облечена по друг начин. Сега той не работи при нас, но от време на време минава. Така че всички слухове, че О’Мелли е убил Дайкс, са чиста измислица.

— Защо не изразиш личното си мнение? — запита Хелън Трой.

— Ти мислиш, че Дайкс е убит от чичо Фред, нали?

— Никога не съм го казала на глас, Хелън.

— Но го мислиш, нали?

— Аз също! — разгорещено извика Бланш Дък.

— А кой е чичо Фред? — поинтересувах се аз. Хелън отговори вместо Елинор.

— Това е моят чичо Фредерик Бригс. Те не го обичат. Мислят, че той е доносничил за О’Мелли, защото не го взимал за съдружник и Дайкс е разбрал. Затова се е наложило да го убие — за да се предпази. Нали така мислиш, Бланш, признай си?

— Да, мисля така — не се предаваше Бланш.

— Вижте какво момичета — каза с доста сериозен тон Доли Харитън, — вие работите в юридическа кантора и сте длъжни да осъзнавате, че едно е да си чешеш езика в дамската тоалетна и съвсем друго да разговаряш с мистър Гудуин. Не сте ли чували за определението „клевета“?

— Никога не съм клеветила — каза Елинор. — Това е самата истина. — Тя ме погледна. — Казах го затова, защото вие напразно похарчихте толкова пари за орхидеи, ястия и напитки. Ваш клиент е мистър Уейлман, вие разследвате смъртта на дъщеря му и се хвърлихте в тази авантюра и тези разходи, защото сте сигурен, че има връзка между нейната смърт и смъртта на Дайкс. Що се касае до списъка с имената, то някой негов познат може да е споделил, че не може да си избере псевдоним и двамата са умували над това. После Дайкс го е написал на хартия. Малко ли други обяснения могат да се измислят? Но от вашите думи излиза, че освен името на Байрд Арчър нищо друго не свързва Дайкс с Джоан Уейлман и Рейчъл Абрамс.

— Не, има още нещо — възразих аз. — И тримата са били убити.

— В Ню Йорк всяка година убиват по триста души — поклати глава Елинор. — Разберете, искам само да ви отворя очите. Вие ни предизвикахте. А може би мистър Уейлман или мисис Абрамс? И от тази разправия между нас можете да си извадите неправилни заключения. Аз искам да разберете това. Ние всички се надяваме, че ще хванете убиеца, но мисля че трябва да действате по друг начин.

— Чуйте — обади се Нина Пърлман. — Имам предложение. Дайте всички да съберем пари и да наемем мистър Гудуин, за да открие кой е доносничил за О’Мелли и кой е убил Дайкс.

— Що за безумие! — възмути се мисис Адамс. Порция Лис възрази: