Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Знаете ли, че са минали само два дни откакто я няма? Знаете ли?

— Да, знаем — обадиха се няколко гласа.

— Затова не мога да си представя какво ще стане, когато мине толкова време като при мистър Уейлман. Той дълго е размислял и накрая се е обърнал към мистър Улф да открие убиеца. Може би ако имах пари и аз бих постъпила така… Не знам… Сега мисля само са Рейчъл. Тя никому не бе сторила зло. Нищо лошо не беше направила. Ето мистър Гудуин казва, че към нея се е обърнал някакъв мъж, за да му напечата ръкописа. После се връща и я убива. Опитвам се да осъзная случилото се, но не мога. Няма човек на този свят, който да каже, че Рейчъл Абрамс го е обидила. Вие сте жени и знаете колко е трудно да бъдеш такава, че за теб никой да не може да каже лоша дума.

Мисис Абрамс замълча. После стисна зъби, сякаш събираше кураж, и заговори отново:

— Веднъж се отнесох лошо с нея… — брадичката й затрепери.

— извинете ме, за Бога… — тя млъкна, изхлипа и, ставайки, се запъти към вратата.

Джон Уейлман не се съобрази с правилата за добрия тон. Без да каже нито дума, той скочи от стола си и последва мисис Абрамс. Зад вратата се чу гласът му и после стана тихо.

Всички стояха като попарени.

— Има още кафе — съобщих аз. — Да налея ли на някого?

Желаещи нямаше. Продължих:

— Мисис Абрамс допусна малка неточност. Според нейните думи аз съм казал, че мъжът, който е платил на Рейчъл за преписа, се е върнал и е извършил убийството. Всъщност аз казах, че е убита заради това, че е печатала романа. Нямах предвид, че непременно клиентът й е убиецът.

Не всички ме слушаха. Някои триеха очите си с кърпички, а две от тях не криеха сълзите си.

— Можете ли да го докажете? — предизвикателно попита Доли.

— Доказателства липсват. Но идеята ни харесва.

— Вие сте полудели — внезапно каза Хелън Трой.

— Така ли? Защо, ако смея да попитам?

— Казахте, че смъртта на Леонард Дайкс е свързана с тези две убийства. Искахте да кажете, че трите убийства са извършени от една и съща ръка?

— Не съм казвал такова нещо, но мисля че е станало така. Имам си особен нюх към тези работи.

— Значи наистина сте откачен! Откъде накъде О’Мелли ще убива тези момичета? Той не…

— Замълчете, Хелън! — изрева мисис Адамс. Момичето пропусна вика на старшата си колежка покрай ушите си и продължи:

— Той не е убивал…

— Замълчете! Вие сте пияна!

— Нищо подобно! Свежа съм като краставичка. Бях си пийнала, но сега изтрезнях. Който и да е, ще изтрезнее като слуша тези двамата — тя ме погледна право в очите. — Кон О’Мелли не е убивал Леонард Дайкс. Просто по негова вина излетя от фирмата и сега си отмъщава. Всички знаят това…

Гласът й потъна в море от викове. Някои се опитваха да успокоят Хелън, другите се стараеха да я надвикат: Мислех си, че по този начин свалят натрупалото се напрежение след разказите на Уейлман и Абрамс, но бях прав само отчасти. Мисис Адамс и Доли се опитваха напразно да успокоят разгорещилите се дами. Съдейки по това, което наблюдавах, отдавна тлеещата вражда се бе превърнала в битка. Доколкото разбирах, от едната страна на барикадата бяха Хелън Трой, Нина Пърлман и Бланш Дък, а от другата Порция Лис, Елинор Грубър и Мейбъл Мур. Сю Дондеро наливаше масло в огъня, но не се намесваше в битката. Клер Беркхард още не бе дорасла за ръкопашен бой, а мисис Адамс и Доли Харитън оставаха наблюдателки.

По време на относителното затишие, без каквото не минава нито една битка, Бланш Дък пусна в ход тежката артилерия срещу Елинор Грубър.

— А как беше облечена, когато О’Мелли го каза? По нощница, а?

Останалите внезапно замълчаха след тази реплика, от което побърза да се възползва мисис Адамс.

— Това е възмутително! Как не ви е срам! Бланш, веднага се извинете на Елинор!

— Откъде накъде?

— Няма смисъл — Елинор махна с ръка. Обърна се към мен и аз видях колко бледо е лицето й. — Всички ние трябва да се извиним на мистър Гудуин.

— Аз не мисля така — каза сухо Доли Харитън. — Тъй като мистър Гудуин организира това представление, при това като добър и опитен режисьор, няма защо да се извиняваме. Поздравявам ви, мистър Гудуин. Чиста работа!

— Не съм съгласен, госпожице. Не съм заслужил поздравления.

— Не ме интересува — отряза Елинор. — След всичко казано искам да попитам: знаете ли кой е О’Мелли?

— Естествено. Полицията ме запозна с делото! Бивш съдружник в кантората, лишен от практика преди около година.

Елинор кимна с глава.

— Той беше главен съдружник. Кантората тогава се казваше: „О’Мелли, Къриган, Фелпс“. Аз бях негова секретарка. Сега съм секретарка на Луис Кастин. Трябва ли да обяснявам, че избухването на Бланш… намеците й за отношенията ни с мистър О’Мелли са злонамерена измислица?