Рекс Стаут - Убийството на 83-та улица

— Целият вчерашен разговор, с пълни подробности.

Очаквах това. Улф мрази да взема поръчки. Готов е на всичко, за да не поема задължения. Съществуваше и възможността, че една или повече подробности биха могли да му се сторят неприемливи.

Докладвах му. Упражнявал съм се с години, за да стигна до момента, в който мога да предавам дълъг разговор дума по дума, но сега го правя с лекота, дори събеседниците да са трима-четирима. Както обикновено, той се облегна назад, затвори очи и не ме прекъсна. Не реагира дори на „твърдоглав, високомерен и надут“. Не пропуснах нищо освен празните приказки, разменени докато се хранехме. Когато свърших, той остана неподвижен около минута, после отвори очи, изправи се и ме изгледа.

— Не мога да те позная, Арчи. Даваш ми най-общо описание. Доникъде не си стигнал.

— Естествено. Нямаше смисъл да задълбочавам работата с едно толкова нещастно и бедно момиче.

Той погледна часовника на стената и после ми каза:

— Би могъл… Няма значение. Хубаво, доведи я. Станах и отворих вратата към предната стая. Тя все още седеше на стола до прозореца и не беше прибрала пакета в чантата си — намираше се в скута й. Поканих я да ме последва.

Улф рядко става, когато някой влезе в офиса и никога, ако посетителят е жена. В последния случай, независимо коя и каква е жената, изражението му винаги си остава едно и също — с всички сили се мъчи да не направи гримаса. Трудно е да се каже какво забелязва и какво не — например, че лятната кафява раирана пола на Ейми Деново всъщност не е мини, защото е само пет сантиметра над коляното. Със сигурност пропусна това, че колената й заслужават внимание, защото те не бяха свързани с приемливостта й като клиент. Червеното кожено кресло й беше прекалено голямо, за да се облегне назад, затова тя седна на предната част и сложи чантата си върху страничната облегалка, а пакетът остана в скута й. Улф обърна стола си към нея, впи пръсти в дръжките и каза:

— Значи мистър Гудуин ви направи впечатление от пръв поглед?

Тя го изгледа и очите й леко се разшириха от учудване.

— Да, така е.

— Това може да е Във ваша полза, но може и да не е. За него не е нищо ново да прави впечатление на млади жени. Той ми предаде вчерашния ви разговор от начало до край. Каза ми, че сега притежавате — твърдите, законно — двайсет хиляди долара в брой и ми ги предлагате като аванс за работата, която искате да свърша. Така ли е?

— Да, ако мистър Гудуин свърши работата.

— Той върши своята част по мои указания, освен когато спешни обстоятелства не налагат друго. Парите са в този пакет. Може ли да ги видя?

Тя стана, подаде му ги и се върна на креслото. Улф свали ластика, отвори пакета и прегледа двайсетте пачки една по една, като ги подреждаше грижливо на бюрото. Обърна се към мен.

— Произходът им не личи по нищо. Ти виждаш ли нещо?

Отговорих, че не виждам нищо.

— Мис Роуън ли ви ги даде? — попита я той.

— Не, разбира се.

— Но все някой трябва да ви ги е дал. Предвид казаното от вас на мистър Гудуин вчера, бих искал да знам произхода на тези пари. Откъде и как сте ги получили?

Тя сви устни, а после му каза:

— Не разбирам защо трябва да знаете. Не съм направила нищо лошо, за да ги получа. Парите са мои. Ако вляза в някой магазин да си купя нещо и платя с една от тези банкноти, няма да ме питат откъде я имам.

Той поклати глава.

— Сравнението ви е неуместно, мис Деново. Вчера сте казали на мистър Гудуин, че имате всичко на всичко две хиляди долара в банката и сте отхвърлили съвета му да помолите мис Роуън за помощ. — Той потупа пачките. — Тук са десет пъти по две хиляди. Ако е заем или дарение, трябва да знам от кого. Ако сте продали нещо, трябва да знам какво и на кого. На вашата възраст може и да не ви е известно, че това е само разумна предпазливост. Да приема значителен аванс за трудна и комплицирана операция, без да се уверя в законния му произход, би било чиста глупост и ако не ми кажете откъде сте получили тези пари, няма да ги взема. Ако ми кажете, то това ще трябва да се провери със съответната дискретност, но до задоволителен за мен резултат.

Тя пак се намръщи, не на него, а на мен, но всъщност не беше и на мен. Мръщеше се на проблема, пред който беше изправена. Когато обаче отвори уста, въпросът й беше към мен:

— Има ли право, мистър Гудуин, или просто ми затваря вратата, както направихте вие?

— Боя се, че има право — отвърнах аз. — Както се изрази той, това е само разумна предпазливост. В края на краищата, ако притежавате законно парите, както ми казахте, и ако няма нищо нередно в начина, по който сте ги придобили, както казахте на мистър Улф, защо да не разкриете тайната? Едва ли е по-голяма от тази, което вече знаем.