Рекс Стаут - Убийството на 83-та улица

Кимнах.

— Да, завършили сте колежа Смит и там сте научили прекалено много неща за гените. Веднъж мистър Улф каза, че учените трябва да пазят откритията си за себе си. Споделяйки ги с другите, те само им усложняват живота. Искате ли кафе?

— Не, благодаря.

— Тук има хубави пасти. Тя поклати глава.

— Признавам, че бих могла да изям всичко. Направо се учудвам, че съм толкова гладна, но ще откажа. Според вас… Казахте, че може да ми дадете съвет.

— Да. — Сложих ръка на масата. — Това не е лесна работа. Боя се, че ви трябва нещо повече от съвет. Дори да е от единствения човек, на когото може да се доверите. Естествено, никога няма да забравя тези думи. Вероятността след около седмица проучване истината да излезе наяве и да постигнете каквото — искате е едно на милион. Това обаче ще е трудно и много скъпо. Колко пари имате?

— Не много. Разбира се, ще ви платя.

— Не на мен. Вече ви обясних. Ниро Улф обаче има раздута представа за хонорарите — ето защо трябва да знам точно с какви средства разполагате. Стига да искате да ми кажете.

— Защо да не ви кажа? Аз самата не съм спечелила нищо, никакви сериозни суми, пък и все едно, вече съм ги похарчила. Имам единствено каквото остана от майка ми, след като платих за кремацията. Такова беше нейното желание. В банката имам малко над две хиляди долара, това е всичко. Нямам дългове и не дължа нищо на никого.

Погледнах я с учудване.

— С какво се е занимавала майка ви? Не, това е без значение. Имала е достатъчно пари да ви изпрати в скъп колеж. Освен ако някой не е помогнал.

— Не, тя се справяше с всичко сама. Попитахте с какво се е занимавала. Работеше при един телевизионен продуцент, все един и същ, откакто се помня. Сигурно е получавала петнайсет хиляди годишно, може би повече. Никога не ми е казвала. — Ейми ме изгледа изпитателно: — Ако платя на Ниро Улф двете хиляди долара, ще ви накара да работите по случая, нали?

Поклатих глава.

— Няма дори да ви изслуша. Той знае, че такава работа може да продължи година, а не му мига окото да поиска от клиент пет бона на седмица. Споменахте, че знаете за него, но явно не е така. Улф е твърдоглав, високомерен и надут и се мисли за най-добрия детектив на света, а аз споделям това мнение, иначе отдавна щях да напусна. Според мен заслужавате да ви се помогне, ясно е, че имате нужда от помощ, пък и ми харесват трапчинките ви, но ако му опиша случая и го помоля да ви определи час, той само ще ме изгледа възмутено. Ще си помисли, че не съм с всичкия си. Хрумна ми една идея, върху която може да помислите. Мис Роуън обича да прави услуги на хората, има куп пари и ако вие…

— Да не сте посмели да й кажете!

— Не ставайте. Нямам никакво намерение да й казвам.

Просто си помислих, че вие самата можете да й кажете и…

— Няма да кажа на никого!

— Добре, и аз няма да кажа на никого. Очите ви придобиха приятен блясък. — Продължих да я оглеждам. — Вижте какво, мис Деново. Затварям ви вратата само защото така трябва. Лично аз бих искал да се захвана със случая, защото вероятно ще се явят някои интересни страни и обрати и не е зле да имам клиентка с толкова приятна външност. Освен това съществува възможността да разследвам убийство. Когато научите…

— Убийство?

— Естествено. Засега това е само възможност. Чуете ли, че някой е прегазен от неизвестен шофьор, такава възможност винаги съществува. Споменавам това единствено, защото е още една причина, поради която бих се заел със случая. Но няма никаква надежда да убедите мистър Улф и не може да се направи ниша Съжалявам. Наистина.

Тя поклати глава без да откъсва поглед от мен.

— Но, мистър Гудуин! Оставам съвсем безпомощна. — Очевидно възможността за убийство не я развълнува много. — Какво да правя? Не мога да се обърна към никого.

Така приключи този разговор. Двайсет минути по-късно, когато спрях едно такси на Парк Авеню и дадох на шофьора адреса на Сол Панцър, вече не се чувствах така нафукан. Да работиш с най-добрия детектив на света не сте длъжни да ми вярвате — е много хубаво. Но когато някое красиво момиче ви каже, че сте единственият човек, на когото може да се довери, дори само да ви четка, а вие го отблъснете, не изпадате в особено добро настроение. Отпуснах се на седалката и се помъчих пак да мисля само за бейзбол. Пристигнах на ъгъла на Трийсет и осма и Парк Авеню в осем без шест минути. Що се отнася до благосъстоянието на приятелите ми, да не говорим за моето, ще ви спестя подробностите. Понякога на човек просто не му идват карти.