Рекс Стаут: Черни орхидеи

Успокоих се, когато Улф и Хюит приключиха разговора си. Предполагах, че Улф ще ми даде да нося двете азеали, но той ги задържа при себе си, по една във всяка ръка, за да покаже на Хюит колко скъпоценни са му те. Голям подлизурко! Но най-лошото още не беше дошло. Тръгнахме по задните стълби и за мое учудване, на етажа под нас, видях нещо, което разпознах. Спрях и казах на Хюит:

— Това там е бастунът ви. Хюит го погледна и каза:

— Как, по дяволите, се е озовал там?

Улф ми каза да отида да го донеса!? Не исках да правя сцени пред Хюит, затова отидох и го взех.

Около дръжката му имаше намотана зелена връв. Махнах я и подадох бастуна на Хюит, контролирайки желанието си да го ръгна в ребрата. Той ми благодари, след което продължихме.

— Странно — започна Хюит, — със сигурност не съм го оставял там.

Вратата пред нас се отвори и един мъж излезе от нея. На вратата имаше надпис: „Разсадници Ъпдъграф“. Мъжът беше самия Ъпдъграф. Стреснат от това, че щеше да се сблъска с нас, той изчака, докато отминем. Малко след това, минавайки покрай други две врати, аз се отклоних към тази, на която нямаше табела, завъртях бравата и я отворих.

— Къде отиваш? — попита Улф.

— При водната нимфа. Епизодът с поточето. Мислех, че трябва да…

— Глупости! В тази лудница…

— Наистина си струва да се види — намеси се Хюит. — Възхитително е. И аз ще дойда.

Той се насочи към вратата, която бях отворил, а Улф го последва като редник след полковник.

На полянката, пред предпазните въжета, публиката се беше подредила плътно в пет-шест редици. Ние бяхме достатъчно високи, за да можем да виждаме. Ан пляскаше с крака в поточето. Коленете й бяха красиви. Гордеех се с нея. Хари се беше опънал на тревата и бе закрил лицето си с вестник. Публиката ги обсъждаше възбудено. Ан пръскаше с вода цветята. Блестящи капки се стичаха по листата им.

— Очарователно! — каза Хюит.

— Възхитително! — добави Улф. — Арчи, ще бъдеш ли така добър да подържиш азеалите? Бъди внимателен!

Направих се, че не го чувам и се приближих вдясно. Исках да огледам по-добре десния крак на Хари. Беше застанал в неестествена поза за човек, който спи. Повдигнах се на пръсти, за да огледам над главите на хората и реших, че или обувките го убиват или се прави на йога. Погледнах Ан, точно когато поглеждаше часовника си. Тя извади краката си от водата, погледна Хари закачливо и го опръска с вода.

Хари не реагира и не каза своята реплика. По сценарий той трябваше да трепне и да се направи на учуден. Но не се помръдна. Ан се втренчи в него. Някой каза:

— Напръскайте го пак!

Имах странното чувство, че това не беше смешно като имаме предвид в каква поза бяха краката му. Приближих се напред и прекрачих въжето. Един пазач препречи пътя ми. Аз го избегнах и почти бях стигнал до Хари, когато той сграбчи ръката ми:

— Хей, вие…

— Млъкнете!

Дръпнах за секунда вестника от Хари, колкото да зърна лицето му, и го върнах обратно. Замириса ми на нещо смътно познато.

— Какво е това? Какво става? — чу се глас зад мен.

Това беше първият път, когато чух гласа на Ан. Не се обърнах да й отговоря, защото бях видял мъха по скалите, точно зад главата на Хари. Храстите ми пречеха да видя горната част на главата му, затова протегнах ръка. Пръстът ми напипа нещо топло и меко като ябълков пай. Отдръпнах ръка и започнах да изтривам пръстите си в тревата. Когато погледнах, видях че това са босите крака на Ан. По тях бях размазал кръв.

Станах и казах на Ан: — Обуйте си обувките и чорапите.

— Какво…

— Правете каквото ви казвам!

Пазачът беше онемял. Устата му беше отворена и изглеждаше глупаво. Казах му:

— Извикайте полиция!

Погледнах за Хюит, но видях Фред Ъпдъграф, застанал зад въжетата, обърнат към нас. Беше се втренчил в Ан. Когато казах и на него да извика полиция, той се обърна безмълвно и тръгна. В този момент гласът на Улф се извиси над врявата:

— Какво, по дяволите, правиш там?

Не му обърнах внимание и извиках към тълпата:

— Дами и господа, това е всичко за днес. Мистър Гулд е получил пристъп. Ако сте разумни, ще отидете да разглеждате цветята. Ако ви гложди любопитството, останете, но зад предпазните въжета.

Вляво светна електрическа крушка. Отдясно един мъж с камера се промъкна под въжето. Пазачът реагира незабавно. Бях доволен да видя, че Ан запази самообладание. Сигурно беше видяла това, което бях размазал по краката й. Седеше на тревата и се обуваше сръчно.