Рекс Стаут - Черни орхидеи

Беше слънчев ден и капаците на прозорците бяха отворени. Стъклата бяха чисти, особено в първите две стаи, и гледката беше възхитителна. В оранжерията витринките бяха лъснати до блясък и красотата беше неописуема. В дъното, където бяха колбите с покълващите растения, стъклата бяха изрисувани. Теодор Хорстман беше там и ги изучаваше. Отворих вратата на нишата и спрях. Подуших позната миризма. Един поглед към специалния стол на Улф, по-скоро приличащ на трон, ми беше достатъчен да видя, че той е потънал в блаженство. Приближих се до стената и изключих клапата.

— Какво има? — попита раздразнено Улф.

— Замириса ми на ципоген 2 2 Ципоген — отровен газ — Бел. прев. .

— Знам. Отворих вратата твърде скоро. Не виждам нищо лошо в това.

— Може би не. Но не бих се доверил на това вещество, ако съм на последния етаж на Емпайър Стейт Билдинг в дъждовен ден.

Вратата към опушващата стая беше все още отворена и аз погледнах вътре. Беше полутъмно, но доколкото видях, пейките, върху които стояха витрините с орхидеи, бяха празни.

Миризмата вътре не беше по-силна. Върнах се при Улф.

— Как е мистър Креймър? — попита ме той. — Недоволства ли?

Погледнах го подозрително. По начина, по който ме попита, по тона на гласа му и по изражението на лицето му, разбрах, че Улф е стигнал до някакви изводи. Познавах го много добре и всяко едно от тези неща би ми било достатъчно.

Реших да го подразня:

— Коя от двете пречупихте? Ан или Роуз?

— Нито едната, нито другата. Цял час говорих с мис Лашър, докато ти все още спеше. По-късно поговорих и с мис Трейси. Те все още крият тайните си. Когато мистър Хюит…

— Тогава защо сте толкова радостен?

— Не съм радостен. — Той разтърси огромната си глава и докосна с показалец носа си. — Признавам, че опитах един малък експеримент.

— О, добре. Преди или след като Креймър ни заведе в офиса на областния прокурор?

— Това негово намерение ли е? В такъв случай трябва да бъде преди това. Мис Трейси с него ли е?

— Да. Младият Ъпдъграф е в кухнята. Той смята да се жени за Ан, при условие, че вашият експеримент няма да го изпрати в затвора за убийство.

— Мислех, че ти си сгоден за мис Трейси?

— Това вече е минало. Ако се бях оженил за нея, той щеше да се мотае около къщата и да ме изнервя. Всъщност той вече го прави.

— Добре. Това ни спестява грижата да го викаме. Задръж го. Когато мистър Хюит пристигне, изпрати го при мен веднага. Слез долу и ми набери по телефона мистър Дийл. Прехвърли разговора тук. Иди и се увери дали мис Лашър е в стаята си. Да стои там и да не прави истерии. Освен за мистър Дийл и мистър Хюит, за други ме няма. Не ме безпокой. Има някои детайли, по които трябва да поработя.

Явно Улф беше доволен от себе си. Когато изпаднеше в такова състояние, единствено Господ можеше да ти каже какво става.

Върнах се обратно покрай орхидеите замислен и с преплетени пръсти.

Час по късно, в единадесет и четиридесет и пет, седях сам в офиса, когато вратата на предната стая се отвори и Ан и Креймър влязоха. В очите на Ан се четеше лудост, а Креймър определено не ликуваше.

— Къде е Ъпдъграф? — попита Креймър.

— Горе.

— Искам да видя Улф.

Обадих се по вътрешния телефон, проведох кратък разговор и казах на инспектора:

— Улф каза да се качите горе. Хюит и Дийл са там.

— Предпочитам да се срещна с него тук. Това ме подразни. И без това бях под голямо напрежение в очакване на експеримента на Улф.

— Боже мой! — казах аз. — Вие сте дребнав. Като пристигнахте, настоявахте да се качите горе, дори ако трябваше да минете през мен. А сега пък трябва да ви придумвам. Ако искате да говорите с Улф, качете се.

Той се обърна и каза:

— Хайде, мис Трейси! Моля!

— Фред е горе — намесих се аз. — Нека да отидем всички.

Тръгнах и всички ме последваха. Взех асансьора, защото стъпалата минаваха покрай южната стая, където Роуз можеше да се изкиха. Минахме покрай четири стаи с двадесет хиляди растения и влязохме в опушващата стая. Те бяха вътре и си говореха. Теодор се разхождаше наоколо с маркуч и поливаше цветята.

— Добро утро, мистър Креймър — обади се Улф. — Влизайте!

Теодор беше толкова ентусиазиран да полива, че се наложи всички да минем в нишата за миене. Фред и Дийл бяха седнали на една пейка, а Улф показваше на Хюит стаята за опушване на орхидеи. Беше се подпрял на вилата и приличаше на гигантски овчар, загрижен за овцете си. Говореше с детски ентусиазъм: