Климент Охридски - Из живота на Методий

След като отхвърли така всички обвинения от вси страни и запуши устата на многодумците, Методий завърши живота си и уварди вярата, очаквайки венеца на праведния. И понеже стана любимец на бога, задето така му угаждаше, започна да наближава време да приеме покой за страданията и отплата за много трудове. Тогава учениците му го запитаха, казвайки: „Отче и учителю честити, кого от учениците си мислиш да поставиш за приемник на учението си?“ А той им посочи едного от по-известните си ученици, именуван Горазд, казвайки: „Този е свободен мъж от вашата земя, запознат е добре с латинските книги и е правоверен. Нека бъде с него божията воля и вашата любов, както и моята!“

На Цветница, когато се събраха всичките люде, отиде в църквата. И изнемощял, като поръча да благословят по-скоро царя, княза, духовенството и всички люде, той рече: „Чада, вардете ме до третия ден!“ И тъй стана. Като се разсъмваше на третия ден, прочее, каза: „Господи, предавам си душата в твоите ръце!“ В ръцете на йереите той почина в шестия ден от месец април, трети индикт, в 6393 (885) година от сътворението на целия свят.

Като го поставиха в ковчег и като му сториха достойна почит, неговите ученици отслужиха на латински, гръцки и славянски църковна служба за погребение и го положиха в съборната църква. И се причисли към своите отци, патриарси, пророци, апостоли, учители и мъченици. Когато пък се събра безчислено множество народ, съпроводиха го със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, господари и слуги, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави — всички съпроводиха този, който беше всичко на всичките, за да спаси всички.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/11540)

Последна редакция: 2009-05-06 15:00:00