Пълното му име е Иван Димитров Чорев. Роден в 1873 година в град Казанлък. Завършил Казанлъшкото педагогическо училище, по липса на учителски места в Казанлъшкия край, започва да учителства в с. Газурници, Габровско, а после в с. Александрово, Казанлъшко, за да се прости след три години завинаги с учителската професия. Баща му е парализиран и той поема кръчмата му, находяща се (запазена и сега) в края на ул. „Мирска“, срещу входа на „Тюлбето“.
Още като ученик в педагогическото училище, Чорито проявява артистични и музикални заложби и увлечения. Актьор е в основното по него време в Куленската махала културно-просветно дружество „Извор“. Като такъв той се изявява и в местата, където учителства, а също така и на сцената на читалище „Искра“. Любовта му към изкуството по-късно под влиянието на Емануил Манолов, пред когото просто благоговее, прераства в любов към музиката, каквато и сам твори. Музиката за него — това е животът.
— За музиката и душата му можеш да извадиш — споделят негови близки. Всичко, което изкарваше, отиваше за тържества, представления, печатане на афиши, за гуляи с приятели — артисти и музиканти. Чуе ли песен, забравя всичко.
Било по пладне. Някаква група хористи пеели на „Тюлбето“, а песента се носела над Куленската махала и достигнала до ушите на Чорито. Той веднага тряснал каната, от която в момента наливал вино в чаши, върху тезгяха, зарязал и клиенти и кръчма и така, както бил по тиранти, хукнал нагоре. Останалите в кръчмата негови постоянни клиенти си отпили на корем. При завръщането му, скупчени до вратата, те отдалеч запяват негова популярна песен. Силно развълнуван и поласкан, той заявява високо:
— Каквото сте яли и пили — платили!
Строг и взискателен към своите, той се разтапяше от умиление към артисти, художници, певци и музиканти, каквито бяха много от клиентите му.
Почине някой от тях, ял и пил на вересия, Чорито вади големия кръчмарски тефтер, удря кръст на борча, прекръства се и каже: „Бог да го прости!“ и толкоз.
Като ловец един зимен ден отстрелял цял кабриолет диви патици и ги раздал до една на приятели.
За него кръчмата не била заведение за печалба, а основно за привличане в нея на музиканти, писатели, художници и просветители, без които животът му би бил непълен и скучен.
Но Чорито в душата си остана верен и на учителството.
— За мене учителството — казваше той — е най-милото, най-святото нещо!
Израз на тая му голяма обич бе организирваната от него всяка година в края на месец август Макавейска вечер. С нея се ознаменуваше заминаването на учителите по местата, където учителстват.
На тази вечер пред кръчмата му се събираха всички учители от града и много граждани. Откриването й ставаше с „Учителски марш“ от Емануил Манолов и песента „Макавей, прощавай!“ по музика на Иван Чорев и текст на Иван Захариев. Същата завършваше с куплета:
Учителю благ, о жрец просветен,
ще тръгнеш ти на дълъг път!
С тъга в сърцето, с’сълзи в очите:
— Сбогом, прощавай, мой роден кът!
Вечерта продължаваше до късно с изпълнението на много други литературни и музикални номера, които обхващаха песни с музика, написана от Чорито, по чужд или собствен текст: маршът „Стъргало“, „Ловен завет“, тангата „Мадона“, „Мили спомени“, „Моята гълъбица“, куленска ръченица и т.н.
Завършваше с веселие за изпълнителите. Разходите за него бяха изцяло за сметка на Чорито. На това веселие, както при всички други такива, непременно присъстваха и прочутите Чоревски гювечи. За тях се говореше, че всеки, който ги е вкусил, поне месец след това никакво друго ядене не му се услаждало.
Чорито почина през 1947 година на 74-годишна възраст. Погребаха го тържествено с военна музика и залп от колегите му ловци. Вместо венец, негов съратник написа и изпрати на семейството му стихотворение, озаглавено
Кой със песен жарка,
гологлав по тиранти
ще посреща в парка
артисти, музиканти?
Кой ще ни занася
с маршове и речи?
Кой ще ни поднася
хубави гювечи?…
© 1994 Иван Събчев
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Иван Събчев. Чешит-парад от стария град Казанлък
Редакция на вестник „Искра“, Казанлък, 1994
Редактор: Йордан Йорданов
Художник: Теню Пиндарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14693]
Последна редакция: 2009-11-27 19:00:00