Иван Събчев - Боршука

Боршука — така бе известен в града ни. А гражданското му име е Иван Енев Боршуков. Кореняк казанлъчанин. По професия железничар. Бил е чиновник движение на гара Казанлък, първият началник-гара на гара Сахране при откриването на новата жп линия за София и т.н., за да дочака пенсия като началник-гара Тулово.

Но Боршука беше далеч по-малко известен като железничар, отколкото като особняк, зареден с много хумор. И то толкова много, та понякога е ставал и негова жертва.

Бил началник на гара Тулово. И нали дяволът си нямал работа, подшушнал на Боршука да направи нещо забележително. И той го направил.

Хванал едно магаре, сложил на главата му червената шапка на чиновник движение и го изтипосал на перона да посрещне влака от Стара Загора.

Влакът спрял до магарето и пристигащите пътници отначало останали в недоумение, но след това по целия перон на гарата паднал голям смях.

Паднал, но не от смях, и Боршука. Още на другия ден го снели в длъжността, която отредил на приятеля си Марко — чиновник-движение.

Но това обаче не снело чувството му за хумор.

Един известен с пословичната си свидливост туловец трябвало да пътува за София, но пари за път не му се давали. Примолил се на Боршука като железничар да го вреди някак си да пътува безплатно.

Боршука му обещал, че ще го „оправи“, като му дал и съответната инструкция:

— Зададе ли се към тебе кондукторът, почваш да въртиш палците на ръцете си напред и тихичко запяваш — До-ре-ми-фа-сол!

Туловецът направил така, както го научил Боршука и безплатно благополучно пристигнал в София.

На връщане повторил същия номер, но кондукторът бил непреклонен. Не само, че му откъснал билет, но и го скрепил със солидна глоба.

Още със слизането си на гара Тулово, разгневеният туловец нахълтал в канцеларията на Боршука и му кряснал:

— Боршук, защо ме изигра?

Боршука не му отвърнал, запазил спокойствие и го накарал да му разправи всичко, какво е станало и на отиване и на връщане. И като го изслушал, зацъкал с език и рекъл:

— Че толкова ли си тъп и будала, бе? Нали се връщаш, че нали пътуваш в обратна посока. Ами и обратно трябваше да въртиш палците, а и нотите да ги пееш обратно — сол-фа-ми-ре-до!

И повече не се разправял. Пък и бързал, че жена му му изпратила телеграма:

Днес си пристигам. Чакай ме на гарата! Нося багаж.

Боршука тръгнал с магарето да я посрещне, понечва да прекоси линията и излезе на перона. В това време влакът се задал и магарето запънало крака, заревало, а под корема му се проточило нещо дълго.

Боршука като го видял, грабнал една тояга и почнал да го налага:

— Бе, твойта мама магарешка!… Ти ли получи телеграмата или аз?…

Безпаричието било постоянен спътник на Боршука. Нали не му се услаждало сам да се черпи, та парите му бързо се стопявали с приятели.

И затова станал, тъй да се каже, щатен клиент на Казанлъшката популярна банка, от която теглил заеми.

Един заем обаче Боршука просрочил и директорът на банката Мандаджиев го повикал, заедно с двамата му поръчители — Маньо Кеманаджиев и Петър Панов, в канцеларията си. Взел да го съветва:

— Може ли бе, Боршук, да не си връщаш заема?… Ето, като върнеш парите, ще ги дадем на други и той да си свърши работата и т.н. все в този дух.

Боршука слушал, слушал, кимал с глава и накрая, Мандаджиев като свършил, изправил се пред поръчителите си и им рекъл:

— Видите ли, какво хубаво ви говори човекът. Не се ослушвайте, ами плащайте борча и хайде да не си губим времето!

И без да чака веднага излязъл.

Този случай Боршука увековечил и в приживе издадения за себе си некролог, озаглавен — „СКРЪБНО-РАДОСТНА ВЕСТ“.

В него, между другото, четем:

… Да застанат на почетна стража:

Маньо Кеманаджиев и Петър Панов!

Солидни гаранти.

Когато полицата се протестира — покойника дезертира.

А Маньо и Петър в банката на касата платиха парсата!

С тоя некролог Боршука сякаш е предугаждал своя край, защото след написването му, само 57-годишен, той почива.

Така започва „Скръбно-радостната вест“.

© 1994 Иван Събчев

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Иван Събчев. Чешит-парад от стария град Казанлък

Редакция на вестник „Искра“, Казанлък, 1994