Клифърд Саймък: Последното непроверено лекарство

— Рози — каза той накрая. — Сигурен ли си? — След това послуша още малко и добави: — Благодаря, Рози, много благодаря. Като ни се обаждаш, страшно рискуваш.

Джо постави слушалката и мълчливо се втренчи в стената.

— Какво се е случило, Джо? Какво иска Рози?

— Искаше да ни предупреди. Станало е грешка. Не знам как и защо. Грешка и толкова.

— Нещо сме направили неправилно?

— Не ние. Онези във Вашингтон.

— Имаш предвид Ърни? Неще свързано с гражданските права?

— Не, не е това. Чарли, той не лекува хората. Той ги убива. Преносител е на инфекции.

— Но ние знаехме, че е преносител. Другите хора предават болести, а той…

— Той също е преносител на болести. Току-що са изяснили това.

— Но там, където е живял преди, никой не се разболява. И навсякъде където се появи, също. Поради тази причина и го откриха. Знаеха, че това трябва да има някакво обяснение. И го търсеха дотогава…

— Млъкни, Чарли. Остави ме да довърша. Там, където е живял по-рано, хората умират като мухи. Всичко е започнало преди два дни и продължават да умират. Напълно здрави хора. Всичко им е абсолютно наред, но умират. Всички наоколо.

— Господи! Не може да бъде, Джо. Сигурно е някаква грешка.

— Никаква грешка. Тези същите хора, които бе излекувал, сега умират.

— Но защо?

— Рози смята, че е някакъв нов вирус. Той убива всички останали бактерии и вируси, от които хората заболяват. И след това няма никаква конкуренция, разбираш ли? Вирусът отстранява всичките се съперници и след това човекът му принадлежи напълно. После започва да се размножава, като до известно време всичко изглежда добре, защото той не вреди на здравето. Но настъпва моментът…

— Рози изказва само една хипотеза.

— Разбира се, това е хиотеза, но когато той говори, тя звучи страшно убедително.

— Ако това е истина, Джо — каза Чарли, — помисли си за всичките тези хора, за милионите хора!…

— За това си мисля — каза Джо. — Рози страшно рискуваше като ни позвъни. Ако разберат за това жив ще го одерат.

— Ще разберат. Обаждането ще бъде регистрирано.

— Но може би няма да го свържат с нас. Рози звънеше някъде от Мериленд от телефонна кабина. Уплашен е, защото той е в същото положение като нас, затънал до уши. Прекарал е с Ърни толкова време и знае колкото и ние, а може би и повече.

— Той смята, че като сме прекарали с Ърни толкова време също сме станали преносители?

— Мисля, че не. Но всички ние знаем много. Можем да се разприказваме. А те няма да допуснат това. Представяш ли си какво ще стане ако всичко се разкрие?

— Джо, колко е живял Ърни там, където го намерихме?

— По-малко от пет години.

— Ето, значи колко ни остават. Ти, аз и останалите ще живеем още четири години, а може би и по-малко.

— Да. И ако ни пипнат, ще изкараме тези години в такова място където няма да имаме възможност да издрънкаме това, което знаем. Нищо чудно някой да се е насочил вече насам. Те познават целия ни маршрут.

— Трябва да изчезваме, Джо. Знам едно място на север от тук. Ще взема с мен семейството си и никой няма да ни намери там.

— Ами ако ти също си преносител?

— Ако е така, моите също вече са заразени. А ако не са, искам да прекарам тези години…

— А другите хора?

— Там където ще отида, няма други хора. Там ще бъдем сами.

— Вземи — каза Джо и като извади от джоба си ключовете за колата, му ги хвърли през цялата стая.

— А ти, Джо?

— Трябва да предупредя останалите. И, Чарли…

— Да?

— Захвърли колата някъде още преди разсъмване. Ще те търсят. И когато няма да те намерят тук, ще започнат да наблюдават дома ти, роднините ти. Бъди внимателен.

— Добре, а ти, Джо?

— Ще се погрижа за себе си. Само да предупредя и останалите.

— А Ърни? Не можем да му позволим…

— За Ърни също ще се погрижа — каза Джо.

© 1972 Клифърд Саймък

Clifford Simak

To Walk a City’s Street, 1972

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/996]

Последна редакция: 2006-08-10 20:34:39