Клифърд Саймък - Последното непроверено лекарство

— Имате ли уговорена среща, сър?

— Не, не, нищо уговорено. Но трябва веднага да видя адвоката. Имам пари, Виждате ли? — Той извади от джоба си шепа смачкани банкноти.

— Мистър Креймър е зает.

— А вторият? Също ли е зает?

— Вторият адвокат го няма. Преди… По-рано от…

— Чуйте ме, мис. Нямам време.

Вратата на кабинета се отвори на прага и се появи мъж.

— Какво става тук?

— Този джентълмен…

— Не съм никакъв джентълмен — прекъсна я Ърни. — Но ми трябва адвокат.

— Добре — каза мъжът. — Влезте.

— Вие ли сте Креймър?

— Да, аз съм.

— Ще ми помогнете ли?

— Ще се опитам. — Той затвори вратата, приближи се до бюрото и седна. — Заповядайте. Как се казвате?

— Ърни Фос.

Адвокатът си записа нещо на едно жълто листче.

— Ърни… Значи, Ърнест, така ли?

— Да, така.

— Адресът ви, мистър Фос?

— Нямам адрес. Пътувам. Преди имах адрес. И приятели. Сузи, Джоусеф, Бабуина и…

— Какви са затрудненията ви, мистър Фос?

— Те не ме пускат.

— Кой не ви пуска?

— Правителството. Не ме пускат да се върна вкъщи и през цялото време ме следят.

— Защо мислите, че ви следят? Какво сте направили?

— Нищо не съм направил. Имам онова нещо, разбирате ли?

— Какво нещо?

— Да лекувам хора.

— Искате да кажете, че сте лекар?

— Не, не съм лекар. Просто лекувам. Ходя навсякъде и ги лекувам. Имам Аура.

— Какво имате?

— Аура.

— Не разбирам.

— Това е нещо в мен. От мен се излъчва. Не сте ли случайно настинали или нещо друго?

— Не, всичко ми наред.

— Ако имахте, щях да ви излекувам.

— Знаете ли какво, мистър Фос, моля ви да почакайте малко в приемната. След минута ще дойда при вас.

През вратата Ърни забеляза, че Креймър посяга към телефона. Без да се бави, той мина през приемната и изкочи в коридора. Там вече го чакаха Джек и Ел.

— Постъпи глупаво — каза Джо.

— Не ми повярва — помъчи се да се оправдае Ърни. — Искаше да позвъни. Може би в полицията.

— Може и да се е обадил. Решихме, че е възможно и за всеки случай трябва да се махнем оттук.

— Той действаше така, сякаш бе решил, че съм луд.

— Защо направи това?

— Имам си права — каза Ърни. — Граждански права. Вие какво, никога ли не сте чували за тях?

— Разбира се че сме чували. Имаш си всичките права. Но нали ти обясниха — ти си на служба. Ти си служащ. В съответствие с договора ти се съгласи на определени условия. Плащат ти. Всичко е законно.

— Но не ми харесва.

— Какво не ти харесва? Добрите пари? Леката работа? Само ходиш по улиците. На са толкова много хората по света, на които се плаща просто да се разхождат.

— Ако ми плащат толкова добре, защо през цялото време отсядаме в гадни хотели като този?

— За храната и стаята все едно не ти удържат — каза Джо. — Погрижили сме се да ти се плащат. А не отсядаме в хубави хотели, защото не сме облечени подходящо. Там бихме изглеждали смешни. Ще привличаме вниманието.

— Всички вие се обличате като мен. Защо? — попита Ърни. — Дори говорите като мен.

— Такава ни е работата.

— Да, знам. През цялото време тези гадни райони… Според мен това е нормално. Освен в гадните райони никога и никъде не съм бил преди. Но за вас знам. Привикнали сте да носите чисти бели ризи, вратовръзки и хубави костюми. Чисти, изгладени. И когато не сте с мен, дори говорите по друг начин, готов съм да се обзаложа.

— Джек — каза Джо. — Защо вие с Ел не вземете Ърни и не отидете нещо да похапнете, а? Ние с Чарли ще дойдем по-късно.

— И още — не се успокояваше Ърни, — вие никога не влизате и излизате заедно. Правите се, че не се познавате. И това ли е за да не привличате внимание?

— О, господи — не издържа Джо. — Какво те интересува това?

Тримата излязоха от стаята.

— Все по-трудно ни става да се оправяме с него — каза Чарли.

— Какво да се прави! — каза Джо. — Той е единствен и за съжаление е глупак.

— Никакви ли признаци за други?

Джо поклати глава.

— Последният път, когато телефонирах във Вашингтон, не съощиха нищо ново. Правят всичко, каквото могат, разбира се, но нищо не може да се предвиди. едиственият път е статистиката. Първо трябва да се намери такова място, където никой не боледува, а когато го намериш — ако го намериш, трябва да определиш кой е причината за това.

— Още един като Ърни…

— Да, още един. Знаш ли, мисля че друг такъв няма. Той е мутант.

— Но ако изведнъж се открие още един мутант?

— Твърде големи са, мисля, шансовете против това. И дори да съществува, къде е сигурноста, че ще го намерим? Това, че открихме Ърни, е просто сляп късмет.