Джейн Остин - Доводите на разума

— И кой е този адмирал Крофт? — попита сър Уолтър недоверчиво и хладно.

Мистър Шепърд му каза, че произхожда от семейство на джентълмен и спомена родното му място, а след последвалото кратко мълчание Ан се намеси с думите:

— Засега той е адмирал в оставка. Участвал е в битката при Трафалгар 4 4 Трафалгар — нос в Южна Испания, където през 1805 г. английският флот, командван от адмирал Нелсън, разбива френския и испанския флот — Б.пр. след това е служил е в Индокитай; назначен е на служба тук от няколко години.

— В такъв случай се подразбира, че лицето му е оранжево като ръкавелите и пелерината на парадния ми костюм.

Мистър Шепърд побърза да го увери, че адмирал Крофт е доста запазен, здрав и съвсем приличен на външен вид — е, малко състарен, разбира се, но съвсем малко, а по разбирания и обноски бил истински джентълмен. Нямал вид на човек, който ще вземе да създава проблеми по въпроса за договореностите, просто иска да си намери жилище и да се премести в него колкото се може по-скоро. Бил наясно с това, че трябва да плаща съответната цена за всички удобства, както и с размера на наема, който може да очаква за напълно мебелирана къща и не би се изненадал, ако сър Уолтър му поиска по-висока цена. Разпитал какво представлява имението и би се радвал на известни пълномощия, разбира се, но не би направил проблем от това. Споменал, че понякога обича да постреля, но не и да убива — с една дума, истински джентълмен.

По този въпрос мистър Шепърд употреби цялото си красноречие и изтъкна всички предимства в произхода на адмирала, които го правеха доста подходящ като наемател. Адмиралът беше женен, но нямаше деца — идеалното положение, което би могъл да пожелае човек. Мистър Шепърд изтъкна, че за къщата не биха се грижили добре, ако в семейството няма съпруга, може би в такъв случаи и мебелите биха пострадали така, както и при наличието на няколко хлапета. Най-добрият наемател в целия свят се очертаваше като човек със семейство само от жена и никакви деца. Беше виждал и мисис Крофт — била в Тонтън заедно с адмирала и присъствала на почти целия разговор, докато обсъждали въпроса.

— Умее да се изразява чудесно, има добро възпитание и по всичко личи, че е много проницателна и схватлива — продължи мистър Шепърд. — Тя дори зададе повече въпроси от самия адмирал — за къщата, условията и данъците и май е по-наясно с деловите въпроси от своя съпруг. И което е най-важно, сър Уолтър, подразбрах, че тя не е чужда на нашия край, може би е дори по-силно свързана с него от адмирала — оказа се, че е сестра на един джентълмен, който на времето е живял в Манкфорд и ви бил познат. Бог да ме убие, ако помня как се казваше, макар че тия дни чух името му да се споменава някъде. Мила Пенелопа, сигурно можеш да ме подсетиш как се казва господинът от Манкфорд, който сега се оказва и брат на мисис Крофт?

Ала мисис Клей бе толкова задълбочена в разговора си с мис Елиът, че дори не чу въпроса.

— Нямам представа за кого става дума, Шепърд, не помня в Манкфорд да е живял друг джентълмен от времето на губернатора Трент.

— Боже господи! Колко странно! Предполагам, че скоро ще забравя и собственото си име. Човек, когото познавах толкова добре, виждал съм стотици пъти и дори си спомням как изглеждаше. Помня, че веднъж дойде да се посъветва с мен по въпроса за един свой съсед, който влязъл в неговите земи — някакъв земеделец, който се вмъкнал в овощната му градина, съборил оградата, обрал му ябълките и бил хванат на местопрестъплението, а след всичко това господинът не се вслуша в съвета ми и направи някакъв много дружелюбен компромис. Колко странно наистина!

Той млъкна и след малко се обади Ан:

— Да не би да имате предвид мистър Уентуърт? Мистър Шепърд грейна от признателност.

— Точно така, казваше се Уентуърт! Този човек беше именно мистър Уентуърт. Видите ли, сър Уолтър, преди известно време той заемаше поста енорийски свещеник на Манкфорд, може би преди две-три години. Дойде в нашия край през… и пета година, ако не се лъжа. Сигурен съм, че и вие си спомняте за него.

— Уентуърт? А, да! Мистър Уентуърт, свещеникът от Манкфорд. Подведе ме това, че го нарекохте джентълмен — помислих, че става дума за някой заможен човек, а аз помня, че мистър Уентуърт не беше кой знае какво — човек без връзки, нямащ нищо общо с аристократичното едноименно семейство от Стафорд. Чудно защо имената на много аристократични родове са така широко разпространени.

Мистър Шепърд усети, че в очите на сър Уолтър роднинството на семейство Крофт с този човек не ги представя в благоприятна светлина и затова повече не го спомена, затова с ревностно усърдие побърза да се върне към изгодните за тях обстоятелства — възрастта на членовете в семейството, техният брой и заможност, високото им мнение за Келинч Хол и силното им желание да го наемат, очевидното им желание да покажат, че за тях би било истинско щастие да бъдат наематели на сър Уолтър, добрият им вкус и какво ли не още — разбира се всичко, което можеше да докаже достойнствата, които сър Уолтър тайно очакваше от своите наематели.