Джейн Остин - Доводите на разума

който ще ми каже по какъв начин ще е най-удобно да съборя всичко. Както и да е, няма вероятност баронетът да се ожени повторно, твърде тъп е за това. Ако се ожени, ще ме оставят на мира, което би било благодарност за това, че и аз съм ги оставил на мира. Станал е още по-досаден от миналата година.

Бих предпочел което и да е друго име, само да не се казвах Елиът. Повръща ми се от него. Слава богу, поне мога да изпусна името Уолтър и те моля никога повече да не ме обиждаш, като пишеш У. в писмата си.

До края на живота си оставам искрено твой,

Беше невъзможно Ан да не пламне при четенето на такова писмо, и като видя колко силно е порозовяла, мисис Смит каза:

— Зная, че си служи с много оскърбителни изрази. Може и да съм забравила точните думи, но помня отлично общото съдържание. То показва какъв човек е въпросният господин. Обърнете внимание на ласкателствата към моя беден съпруг — нима сте виждали някога такова подмазване?

Ан не отговори веднага, тъй като не успя да се съвземе достатъчно бързо от удара и унижението да прочете такива неща за баща си. Насили се да си спомни, че четенето на чужди писма е в разрез със законите на честта и че не бива да си прави изводи или да съди за някого по такива доказателства, че личната кореспонденция не е предназначена за чужди очи и едва тогава успя да се овладее достатъчно, върна писмото, върху което бе размишлявала дълго и каза:

— Благодаря ви. Това наистина е необоримо доказателство. Но, кажете ми, но защо сега толкова държи на отношенията си с нас?

— Имам обяснение и за това, — възкликна мисис Смит и се усмихна.

— Така ли? И какво е то?

— Да. Показах ви какъв е бил мистър Елиът преди дванадесет години и ще ви кажа какъв той сега. Не мога да ви представя писмено доказателство в това отношение, но можете да разчитате на истинността на твърденията, които ще ви дам устно — какво иска той и какво прави. В момента той не се държи лицемерно и наистина иска да се ожени за вас. Вниманието му към вашето семейство е напълно искрено и той прави всичко от цялата си душа. Ще ви кажа и откъде знам това — от полковник Уолис.

— Полковник Уолис! Познавате ли се с него?

— Не. Не съм получила сведенията си по въпроса толкова пряко, но изворът им е достатъчно надежден, също както и предишният, и човек лесно може да отстрани затлачванията, които родената от него река е насъбрала на завоите. Мистър Елиът е напълно откровен с полковник Уолис за отношението си към вас и според мен полковникът е умен и разсъдлив човек, но жена му е много хубавичка и доста глупава, а той често й казва неща, които вероятно би трябвало да премълчи. След възстановяването си от болестта тя така прелива от възбуда, че повтаря всяка негова дума пред своята болногледачка, а сестрата знае, че с вас се познаваме и намира за съвсем естествено да ми го разкаже. В понеделник вечерта добрата ми приятелка мисис Рук до голяма степен ме посвети тайните на Малборо Билдингс. Сега разбирате, че не съм си измислила нищо, когато ви казах, че знам цялата история.

— Скъпа мисис Смит, вашият източник греши. Това просто няма да стане. Усилията на мистър Елиът да се сдобри с баща ми изобщо не могат да се обяснят с намерението му да се ожени за мене. Те предшестват моето пристигане тук. Когато пристигнах, вече бяха в чудесни отношения.

— Зная това, много добре го зная, но…

— Наистина, мисис Смит, не бива да очакваме, че получената по този начин информация е достоверна. Факти и мнения, които са минали през толкова много хора, неизбежно са подложени на неправилно възприемане или глупост у едни, а на невежество — у други, и в тях едва ли е останало много истина.

— Само ме изслушайте. Скоро ще имате възможност да отсъдите дали е вярно най-важното от това, което ви казах. Когато ви изброя някои подробности, вие сама ще разберете дали те го потвърждават или му противоречат. Не смятам, че той е имал намерения към вас още от самото начало. Наистина, видял ви е още преди да пристигнете в Бат и много ви е харесал, но едва ли е знаел, че това сте точно вие. Така поне смята моят източник. Вярно ли е това? Виждал ли ви е миналото лято или есента „някъде на запад“, според собствените му думи, без да знае, че това сте били вие?

— Със сигурност ме е виждал. Дотук всичко съвпада. Видя ме в Лайм, случихме се там по едно и също време.

— Добре тогава — продължи мисис Смит с победоносен вид, — въз основа на това първо потвърждение сама ще отсъдите дали можете да вярвате на следващото. Тогава в Лайм той ви е видял и толкова много ви е харесал, че когато в Камден Плейс е научил коя сте, то несъмнено е послужило като още един мотив за посещенията му у вас. Но той е имал причина още преди това. Ще ви кажа какво имам предвид. Моля ви да ме прекъснете, ако нещо в думите ми ви се стори невероятно или неубедително. Според мисис Рук се отнася до приятелката на сестра ви, дамата, която е на гости у вас и за която съм ви чувала да споменавате, е пристигнала в Бат още през септември заедно със сър Уолтър и мис Елиът (с други думи, когато те се преместиха тук), и оттогава живее у вас. Каза ми и че тя умна, съобразителна и изглеждаща прилично, добродетелна и бедна, и на всичко отгоре, според общото мнение на познатите на сър Уолтър, имала такова държание и се поставила в такова положение, че всички подозират намеренията й един ден да стане лейди Елиът. Хората просто не могат да разберат защо мис Елиът е сляпа за тази опасност.