Джейн Остин - Доводите на разума

Би било много хубаво, ако и най-голямата им сестра бе доволна от положението си, защото при нея не се очертаваха промени. Тя се почувства силно унизена от отдръпването на мистър Елиът, а след това не бе попадала в благоприятни обстоятелства, които да събудят дори неоснователните надежди, изчезнали заедно с него.

За мистър Елиът новината за годежа на братовчедка му Ан дойде като гръм от ясно небе. Това съсипваше най-хубавите му планове за семейно щастие и най-хубавите му надежди чрез бдителното око на зет да не даде възможност на сър Уолтър за повторен брак. Но, макар и разочарован и огорчен, все още можеше да направи нещо, за да си достави удоволствие и да удовлетвори собствените си интереси. Не след дълго той напусна Бат, а след като скоро след него замина и мисис Клей, първата новина по неин адрес беше, че се е установила в Лондон под негова протекция, което говореше съвсем недвусмислено за двойната игра на мистър Елиът и за това колко твърда бе неговата решимост да не се остави да бъде измамен от лукавството на тази жена.

Любовта на мисис Клей бе удържала победа над нейните сметки и заради по-младия мистър Елиът дамата бе пожертвала възможността за дългосрочни отношения със сър Уолтър. Освен лукавство, тя имаше и влюбчиво сърце, и засега още не е ясно кой от двамата е измаменият и кой ще успее да надхитри другия, не се знае и дали като й отнеме възможността да се омъжи за сър Уолтър, мистър Елиът не ще се остави да го придумва и приласкава, докато най-после я направи съпруга на сър Уилям.

Сър Уолтър и Елизабет несъмнено се почувстваха много унизени и безкрайно изненадани от загубата на своята компаньонка, както и от откритието, че през цялото време ги бе мамила. Вярно, че винаги можеха да се утешат с компанията на далечните си братовчедки, но щеше да се наложи дълго време да се подмазват и да стоят винаги на заден план, без някой да ги ласкае и да стои по-ниско от тях, а това намаляваше наполовина ефекта от всичките им развлечения.

Още от самото начало Ан беше много доволна от желанието на лейди Ръсел да обикне капитан Уентуърт, както той заслужаваше и щастието й не бе помрачено от нито едно петънце, освен огорчението, че няма роднини, на които би държал всеки разумен съпруг. В това отношение тя се чувстваше много непълноценна. Разликата в материалното състояние на двамата нямаше никакво значение и тя никога не изпита болка и неувереност по този въпрос, но да няма семейство, което да го приеме и да го цени така, както той заслужава, в което няма хармония и обич, да не може да му предложи роднини с добро име и висок авторитет в замяна на уважението и топлотата, с която веднага я приеха неговите братя и сестри — това за нея бе източник на силна болка, която усещаше по-скоро с разума си през тези дни на иначе безоблачно щастие. Имаше само две приятелки, които бяха достойни за неговата среда — лейди Ръсел и мисис Смит. Капитан Уентуърт беше предразположен към тях и след време вероятно щеше да ги обикне. Вече ценеше лейди Ръсел от душа въпреки старите й прегрешения към него. Беше готов да й признае какви ли не хубави качества, с изключение на едно-единствено — не приемаше, че е била права, когато ги бе разделила преди осем години. Що се отнася до мисис Смит, в неговите очи тя притежаваше такива достойнства, че веднага му допадна и си спечели завинаги неговата признателност.

Огромната услуга, която бе оказала на Ан напоследък, бе напълно достатъчна сама по себе си. След женитбата им мисис Смит не загуби своята приятелка, напротив, намери още един приятел в лицето на нейния съпруг. Тя беше първата гостенка в техния дом и капитан Уентуърт й се отплати стократно за добрината, като направи всичко възможно за възстановяването на имота в Западните колонии — пишеше писма, действаше от нейно име, превеждаше я през всички формалности на делото с усърдието на добър приятел и силата на човек, който не се бои от нищо.

Мисис Смит не се разглези от подобреното си материално положение, както и от подобреното състояние на своето здраве, а с приятели като тях можеше да прекарва много време и обичайната й жизнерадост и остроумие никога не й изневериха. След като разполагаше с първия си сериозен източник на доходи, тя имаше възможност да ги увеличи и да сериозно да увеличи своето материално състояние. Все още можеше да стане много богата, здрава и дори да намери своето щастие. С разцвета на нейното благосъстояние нарастваше и силата на духа й, а приятелката й Ан стопляше обичливото й сърце. Ан беше самата нежност, която можеше да се сравни само с любовта на капитан Уентуърт. Професията му беше единственото, заради което на приятелките й понякога им се искаше Ан да не е толкова влюбена, а единственият облак сред нейните хоризонти можеше да бъде само избухването на нова война. Тя беше горда, че е жена на моряк, но трябваше да плаща за това с внезапното чувство на тревога, предизвикано от неговата професия, която е по-известна с изключителните си домашни добродетели, отколкото със своето национално значение.