Клифърд Саймък - Върколак

Стиснал вълнената роба, Блейк се изкачи по стълбите и влезе в първата врата отляво. Вдясно от вратата видя белия блясък на ваната. Идеята за гореща баня не беше толкова лоша. Влезе в банята, остави робата върху един кош, съблече мократа си дреха и я пусна на пода. После изненадано се погледна. Беше съвсем гол. Някъде, някак си бе изгубил гащетата си.

Когато се върна в голямата стая с камината, сенаторът го чакаше. Седеше на едно кресло, на страничната облегалка на което се бе настанила тъмнокоса млада жена.

— Е — рече сенаторът, — ето ви и вас, млади човече. Казахте ми името си, но се страхувам, че ми убягва.

— Казвам се Андрю Блейк.

— Съжалявам — каза сенаторът. — Изглежда, паметта ми вече не е толкова силна, колкото някога. Това е дъщеря ми Илейн, а аз съм Чандлър Хортън. От хленченето на онзи глупак навън вие несъмнено сте разбрали, че съм сенатор.

— За мен е чест, сенаторе — рече Блейк. — Госпожице Илейн, много ми е приятно да се запозная с вас.

— Блейк? — попита момичето. — Чувала съм някъде това име. Съвсем наскоро. Кажете ми, не сте ли известен с нещо?

— Ами, не — отвърна Блейк.

Но вестниците бяха пълни. И ви показваха по димензиното. Сега си спомням! Вие сте човекът, който се е върнал от звездите…

— И не казвате нищо — рече сенаторът и се надигна от креслото. — Колко интересно. Блейк, онова кресло там е много удобно. Почетно място, може да се каже. До камината и прочее.

— Татко е склонен да се прави на аристократ или може би на провинциален земевладелец, когато имаме гости. — рече Илейн — Не му обръщайте внимание.

— Сенаторът е изключително любезен домакин — отвърна Блейк.

Сенаторът взе една гарафа и започна да пълни чашите.

— Нали си спомняте — каза той, — че ви обещах бренди.

— И — рече Илейн, — правете му сметката, ако не го похвалите. Дори да изгори гърлото ви. Сенаторът се смята за специалист по брендито. А ако желаете кафе, малко по-късно можем да пием. Включих автоготвача…

— Да не би готвачът отново да работи както трябва? — попита сенаторът.

Илейн поклати глава.

— Не особено. Направи кафето точно, както му казах — плюс пържени яйца с бекон. — Тя погледна Блейк. — Искате ли малко яйца с бекон? Още са топли.

Той поклати глава.

— Не, много благодаря.

— Уредът не работи от години — поясни сенаторът. С една дума, независимо какво му поръчате, ви сервира ростбиф. Той раздаде чашите и седна на креслото си.

— Затова харесвам това място — каза възрастният мъж. — Прост дом. Построен е преди триста години от човек, който е имал чувство за достойнство и екологична съвест, накарала го да построи сградата от местен варовик, а дървения материал взел от района. Не е наложил къщата си върху естествената среда, а я направил част от нея. И освен автоготвача тук няма нито една машинария.

— Ние сме старомодни — рече Илейн. — Винаги съм чувствала, че да живееш на такова място е като да… е, да речем, като да обитаваш в дървена колиба през двайсети век.

— Въпреки това в това има известен чар. И чувство за сигурност и стабилност — отвърна Блейк.

— Прав сте, така е — каза сенаторът. — Вслушайте се във вятъра, който се опитва да нахлуе вътре. Вслушайте се в дъжда.

Той разклати брендито в чашата си.

— Тя не лети, разбира се — продължи мъжът, — и не разговаря с вас. Но който иска къщата му да лети и…

— Татко! — прекъсна го Илейн.

— Извинете ме, господине — каза сенаторът. — Имам си любими теми и обичам да говоря по тях, но понякога се оставям да ме увлекат — а подозирам, че има и моменти, когато проявявам лоши обноски. Дъщеря ми спомена, че са ви показвали по димензиното, така ли?

— Разбира се, татко — рече Илейн. — Никога не обръщаш внимание. Толкова си погълнат от био-инженерството си, че никога не обръщаш внимание.

— Но, мила моя — възрази сенаторът, — това е важно. Човешката раса скоро трябва да реши какво да прави с всички тези планети, които откриваме. И ти казвам, че тераформирането им е безумно решение. Помисли за цялото време, което ще отнеме, и за парите, които ще погълне.

— Между другото — рече Илейн, — забравих да ти кажа. Обади се мама. Няма да се прибере тази вечер. Чула за бурята и ще остане в Ню Йорк.

— Добре — изсумтя сенаторът. — Не е нощ за пътуване. Как е било в Лондон? Каза ли нещо?

— Представлението и е харесало.

— Мюзикхол — поясни сенаторът на Блейк. — Възраждане на един древен сценичен жанр. Много примитивен, както разбирам. Жена ми е увлечена по него. Тя е артистична личност.