Клифърд Саймък - Върколак

СЕНАТОР ХОРТЪН: Засега ни кажете само какво е трябвало да правят тези тела, без да се задълбочавате в приложените принципи.

Д-Р ЛУКАС: Искате да кажете просто каква е трябвало да бъде функцията им ли?

СЕНАТОР ХОРТЪН: Да, моля.

Д-Р ЛУКАС: Идеята е била, щом изследователският кораб се приземи на дадена планета, да бъде уловен и сканиран някой от господстващите там видове. Струва ми се сте запознати с процеса на биологично сканиране. Определят се и се записват структурата, химията, метаболичните процеси — всички данни, които правят създанието такова, каквото е. Щом това бъде направено, данните се предават на изкуствения човек, който — поради уникалността на биологичната си отворена завършеност — ще се промени в точно копие на създанието, характеризирано от записаните данни. Този процес не трябва да бъде бавен. Всякакво забавяне би било фатално. Гледката трябва да е била неестествена — човешко същество, което почти мигновено се променя в извънземно създание.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Казвате, че човекът ще се промени в извънземно същество. Това означава ли във всички отношения — в умствено и интелектуално, ако могат да се използват тези понятия, както и в…

Д-Р ЛУКАС: Всъщност човекът ще се превърне в създанието. Не в едно от създанията, нали разбирате, а в точно копие на създанието, което е било сканирано. Ще има спомените и ума му. Ще е в състояние незабавно да продължи, оттам докъдето е стигнало другото създание. Пуснат от кораба, той би могъл да потърси приятелите на другото създание, да се присъедини към тях и да извърши свое собствено проучване…

СЕНАТОР ХОРТЪН: Искате да кажете, че ще запази и човешкия си ум?

Д-Р ЛУКАС: Е, трудно е да се каже. Човешките мисловни процеси, памет, самоличност и всичко останало ще са си там, макар и навярно в доста изчистен вид. Всичко това ще съществува на подсъзнателно равнище и при нужда ще може да излиза на повърхността. В превърнатия в извънземно създание човек се въвежда стимул да се върне на кораба след определен период и когато се върне, той отново приема човешката си форма. Тогава ще е в състояние да си спомня за съществуванието си като извънземно създание и да съобщи данни, които иначе би било невъзможно да се получат.

СЕНАТОР ХОРТЪН: И какво е станало в крайна сметка, ако мога да попитам?

Д-Р ЛУКАС: Трудно е да се каже. Няма съобщения за резултатите. Има документи, че те и двамата са били пратени в космоса. Но след това следата се губи.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Смятате, че се е случил някакъв инцидент ли?

Д-Р ЛУКАС: Да. Но не мога да си представя какъв.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Навярно нещо, свързано с изкуствените хора.

Д-Р ЛУКАС: Да, възможно е. Няма как да разберем.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Навярно не са функционирали.

Д-Р ЛУКАС: О, те биха изпълнили функцията си. Няма причина да не са изпълнили онова, което е било планирано. Трябвало е да функционират.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Задавам тези въпроси, защото знам, че ако не го сторя аз, ще го направи моят почитаем колега. А сега, нека ви попитам нещо лично от свое име. Възможно ли е такъв изкуствен човек да бъде създаден днес?

Д-Р ЛУКАС: Да. След като имаме проектите, няма никакъв проблем да го направим.

СЕНАТОР. ХОРТЪН: Но доколкото ви е известно, досега не са били създавани други изкуствени хора?

Д-Р ЛУКАС: Да, доколкото ми е известно.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Бихте ли се опитали да обясните…

Д-Р ЛУКАС: Не, сенаторе.

СЕНАТОР СТОУН: Ако позволите да се намеся, доктор Лукас, разполагате ли с някакъв термин, характеризиращ процеса, използван при създаването на такива хора?

Д-Р ЛУКАС: Да, всъщност разполагаме. Нарича се „принципът на върколака“.

От другата страна на улицата някакъв мъж изнесе кофа и я остави на ръба на басейна във вътрешния двор. В кофата беше посадено дърво и когато човекът го остави и се отдалечи, дървото започна да звъни — звукът, който издаваше, напомняше на веселото звънене на много сребърни камбанки.

Седнал на стол и загърнат в роба на ярки райета, Блейк опря лакти на парапета пет етажа над улицата и напрегна слух, като се опитваше да се увери, че звъненето наистина идва от дървото. Струваше му се невероятно, но преди кофата с посаденото в нея дърво да бъде изнесена до басейна, не се бе разнасял такъв сребрист звук. А слухът му казваше, че той наистина идва откъм онази къща.

Вашингтон дремеше в синята омара на късния октомврийски следобед. Няколко земехода префучаха по булеварда под него. Реактивните им двигатели издаваха тихи, въздишащи звуци. В далечината над Потомак прелетяха няколко гравитолета — летящи кресла, в които седяха хора. Къщите на паркинга бяха строени в стройни редици, всяка с яркозелената си морава, с лехите си от пъстри есенни цветя и със синия блясък на басейна си. Като се наведе напред и протегна шия, той успя да види надолу по булеварда собствената си къща, настанила се върху основата, където бе кацнала, в третата редица отпред.