Фред Саберхаген - Планетата на Берсеркера

И тази ясна утрин Лерос официално съобщаваше още веднъж онова, което слушателите му вече знаеха:

— Онези от вас, които паднат в първия кръг на боя, първи ще пируват с Торун — но вечно в най-далечната част на масата. Следващите шестнайсет загинали във втория кръг ще получат места по-напред. Осем ще умрат в боя на третия кръг и ще седнат още по-близо и всеки от тях ще притежава за вечни времена четири хубавици, чиято красота е несравнима с нищо на света, две с кожа като слонова кост, две — с кожа като абанос, и те ще задоволяват всяко негово желание, дори преди да го е произнесъл още.

След като завърши четвъртият кръг, ще са останали живи само четирима воини. Четиримата, които загинат в четвъртия кръг на борбата, ще получат щитове и оръжия, сияйни като сребро, ала по-твърди и по-остри от най-добрата стомана, както и винени бокали от същия метал, и всеки ще притежава завинаги по осем още по-прекрасни девици на свое разположение. Тези четирима ще седят много близо до Торун.

В петия кръг на дуелите ще трябва да паднат още двамина; те ще седят на високи дъбови столове, украсени със злато, още по-близо до Торун. На тях ще им се дадат златни винени бокали, щитове и оръжия, и всеки ще бъде обслужван от по шестнайсет девици с неописуема красота; двамината ще получат всичко в далеч попълни измерения, отколкото онези по-надолу около масата. В този ден само двамина от вас ще са останали живи извън залата, където пируват боговете.

Единственият дуел на шестия кръг от борбата ще бъде последният и най-големият. Онзи, който изгуби, ще бъде отличен още по-добре от споменатите дотук. А когато боят приключи, когато Турнирът завърши, един ще бъде победителят. И той единствен ще влезе в плът и кръв в свещените покои на бог Торун и мястото му винаги ще е от дясната страна на Торун; и от своето високо място този мъж ще стои над останалите шейсет и трима — толкова високо, колкото те самите се издигат над слабите, тленни хора, които пълзят тук долу.

Лерос завърши с въздишка. Той вярваше в тези обещания и се вълнуваше от завист и благоговение всеки път, когато си помислеше за тях.

От известно време един от воините — огромен чернокож — се бе навел напред с израз на очакване върху лицето, сякаш искаше да заговори. И ето че Лерос, след като огледа хората, го забеляза.

Мъжът попита:

— Господарю Лерос, кажи ми…

— Не се обръщай повече към мен с „Господарю“. Твоят статус от този ден нататък е по-висок от моя.

— Добре. Приятелю Лерос, тогава. Кажи ми: когато някой спечели този Турнир, получава ли той всичкото могъщество и права, които боговете имат? Имам предвид не само могъществото в боя, но и изкуството да лекува?

Лерос трябваше да помисли малко, преди да отговори. Този не бе от обичайните и очаквани въпроси, като например няма ли да се препълни залата на Торун след всичките тези воини, или какво месо от жертвоприношенията ще предпочете богът днес. Накрая заговори:

— Благородната богиня на изцелението със сигурност ще изпълни всяко желание на този мъж. — Въздъхна леко. — Боговете се вслушват повече един в другиго, отколкото в хората. Но в крайна сметка правят онова, което пожелаят, освен, разбира се, ако не са се обвързали с официално обещание, както Торун направи с този Турнир.

Мъжът кимна сериозно.

— Това е всичко, което бихме могли да очакваме — рече той и зае отново мястото си в кръга.

Всички бяха потънали в мълчание. Някъде по-далеч един роб цепеше подпалки за първата погребална клада. Лерос ги подкани:

— Вървете тогава, вървете всички и се подгответе както знаете. Скоро ще започне първият двубой.

Още щом хората се разпръснаха, един от по-нисшите свещеници издърпа Лерос настрани и когато се оказаха в относително уединение, разви малък свитък и му го показа.

— Господарю Лерос, намерих това, окачено на дърво, недалеч оттук. Засега нямаме никаква представа кой го е окачил.

Думите в свитъка бяха изписани с обикновен молив или въглен. Ето какво гласяха:

Богове и хора, направете своя залог. Кой от 64-та ще бъде най-добрият воин? Един ще бъде, не ще и дума. Но дали той сетне няма да завиди на онези, които е изклал, и да прокълне Божата планина и нейните лъжливи жреци? И докато парите ви са заложени, опитайте се да заложите и на това: дали владетелите на тази планина са годни да управляват нашия свят?

Стиснал устни, Лерос кимна към подписа.

— Изпрати ли съобщение за това горе, в планината?

— Разбира се, господарю.