Рафаел Сабатини - Морският ястреб

— Ами сега? Ами сега? — запита дрезгаво тя и протегна към него умоляващи ръце.

— Сега — отвърна спокойно корсарят — да бъдем благодарни, че се избавихте от убежище, непоносимо и за тялото, и за самочувствието ви. Позволете ми да ви заведа в другото, което бях приготвил за вас и в което щяхте да бъдете настанена отдавна, да не беше ненавременното идване на Асад. Елате. — И той й посочи с приканващо движение стъпалата към горната палуба.

Девойката изтръпна от тази покана, защото там, на палубата, под навеса седеше Асад с Марзак, Бускен и другите офицери от свитата си.

— Елате — пак я подкани корсарят. — Няма от какво да се боите, стига да имате самоуверен вид. Сега за сега положението е шах — мат: царят е застрашен.

— Няма от какво да се боя? — повтори тя с втренчен поглед.

— Сега за сега няма — отвърна твърдо Сакр-ел-Бар. — А колкото за бъдещите възможности, ще трябва да поразмислим. Бъдете сигурна, че страхът не ще ни помогне при вземане на решение.

Розамунд трепна, като да беше засегната от несправедлив укор.

— Аз не се боя — увери го тя и при все че лицето й бе все още бледо, в очите блесна твърдост, а в гласа прозвуча решителност.

— Тогава елате — още веднъж каза той и този път девойката веднага му се подчини, сякаш искаше да докаже, че съвсем не я е страх.

Един до друг те минаха по прохода и се изкачиха по стъпалата към горната палуба. Групата, разположила се там, наблюдаваше приближаването им с погледи, в които се четеше и изумление, и злоба.

Черните искрящи очи на Асад бяха впити само в девойката. Те следяха всяко нейно движение, докато се приближаваше, и не я изпускаха нито за миг, за да се спрат върху другаря й.

Външно Розамунд се държеше с гордо достойнство и непоколебимо самообладание под хищния му взор, ала вътрешно се топеше и гърчеше от срам и унижение, които надали би могла да определи. В известна степен Оливър споделяше същите чувства, обаче примесени с гняв: под напора им най-после той застана тъй, че да бъде между нея и погледа на пашата, за да я прикрие от него, както би я прикрил от смъртоносно оръжие. На палубата той спря и направи темане на Асад.

— Позволи, славни господарю — промълви той, — моята съпруга да се настани в помещението, което бях приготвил за нея, преди да узная, че ще почетеш това пътуване с присъствието си.

Асад изрази съгласието си с кратко, пренебрежително махване, без да благоволи да проговори. Сакр-ел-Бар се поклони повторно, пристъпи напред и дръпна настрана тежката червена завеса с извезан на нея зелен полумесец. От вътрешността на кабината се разля златист блясък на светилник, сля се със синкавия полумрак и обкръжи с трептящо сияние облечената в бяло снага на Розамунд.

Така я видяха за миг хищните поглъщащи очи на Асад, след което тя влезе вътре. Сакр-ел-Бар я последва и закрилата ги завеса се отпусна пред входа.

В малката стаичка имаше диван, покрит с копринени килими, ниска мавританска масичка от разноцветна интарзия, на която стоеше току-що запаленият светилник, и мъничък мангал, в който пушеха благоуханни треви и разстилаха сладникаво остър дим за пречистването на всички правоверни.

От мрака на срещуположните ъгли мълчаливо се вдигнаха двамата нубийски роби на Сакр-ел-Бар — Абиад и Зал-Зер — и направиха темане пред господаря си. Ако не бяха безупречно белите им чалми и препаските на слабините, те щяха да останат невидими като сенки в тъмата.

Капитанът даде къса заповед и робите свалиха от висящата поличка месо и питие и го наредиха на ниската масичка: паница с пиле, сготвено с ориз, маслини и сливи, чиния с хляб, диня и глинена амфора с вода. След това, по друга негова заповед, двамата взеха по един обнажен ятаган и излязоха, за да застанат на стража отвъд завесата. Това не бе постъпка, в която можеше да има скрита заплаха или предизвикателство, нито пък би могла да бъде изтълкувана тъй от Асад. Присъствието на съпругата на Сакр-ел-Бар в тази кабина правеше това място равно на негов харем, а всеки мъж пази харема си тъй, както пази и своята чест. Той е свещено място за него, където никой няма право да проникне, и е напълно естествено да се взимат съответни предпазни мерки срещу всеки нечестив опит за подобно нещо.

Розамунд се отпусна на дивана и остана там с наведена глава и скръстени на скута ръце. Сакр-ел-Бар застана мълчаливо до нея и продължително я загледа.

— Яжте — покани я най-сетне той. — Ще имате нужда от сили и смелост, а нито едното, нито другото е възможно за изгладнелия човек.