Рафаел Сабатини - Морският ястреб

Той се запъти бавно надолу по стъпалата, последван от Марзак, Бускен и другите. Пашата спря в началото на долната палуба; черните му стари очи искряха под навъсените вежди.

— Тъй! — изръмжа той. — Значи такава била твоята ценна стока. Лъжливо псе, каква беше целта ти?

Сакр-ел-Бар безстрашно му отговори:

— Тя е моя съпруга. Аз имам право да я вземам навсякъде със себе си.

Корсарят се обърна към девойката, заповяда й да си покрие лицето и тя незабавно се подчини с леко треперещи от възбуждение пръсти.

— Никой не ти оспорва това право — каза Асад. — Но щом си решил да я вземеш със себе си, защо не я взе открито? Защо не я настани в кабината на горната палуба, както подобава на съпругата на Сакр-ел-Бар? Защо е трябвало да я пренасяш на борда тайно, в кош, и да я криеш тука?

— А защо ме излъга — добави Марзак, — когато те запитах къде си я оставил?… И ми каза, че била в твоя дом в Алжир?

— Направих всичко това — отговори Сакр-ел-Бар с надменно, почти презрително високомерие, — понеже се боях да не би да ми се попречи да я отведа със себе си. — И дръзкият му поглед, отправен право в лицето на Асад, извика вълна от червенина по изпитите старчески бузи.

— Какво е могло да бъде основанието за този страх? — запита пашата. — Да ти кажа ли аз? Защото никой мъж, който тръгва по море с цел като твоята, не би могъл да пожелае присъствието на младата си невеста. Защото никой мъж не би взел със себе си своята съпруга, когато тръгва за морско нападение, свързано с опасност за живота и опасност от пленяване.

— Аллах е бдял над мене, неговия слуга, досега — рече Сакр-ел-Бар — и аз се положих на него.

Това бе благовиден предлог. Подобни слова, с които подчертаваше победите, изпращани му от аллаха, в миналото бяха обезоръжавали неговите врагове. Но те не му послужиха сега. Напротив, те само раздухаха пламъка на гнева у Асад.

— Не богохулствувай! — прегракнало кресна той и високата му снага потрепера от ярост, а жълтото старческо лице придоби хищно изражение. — Тя е била пренесена на борда тайно от страх, че ако се узнае присъствието й тука, ще се разкрие и истинското ти намерение.

— А каквото и да е било истинското ти намерение — намеси се Марзак, — то не е съвпадало с възложената ти задача да нападнеш испанската галера, натоварена със злато.

— Точно това исках да кажа, сине мой — съгласи се Асад, а после рече със заповедническо движение: — Ще ми кажеш ли без по-нататъшни лъжи каква е била целта ти?

— Какво? — отвърна Сакр-ел-Бар и едва забележимо се усмихна. — Не ми ли каза, че за моята цел можело да се съди по извършеното от мене? В такъв случай смятам, че по-скоро аз би трябвало да те помоля да ми я разкриеш. Уверявам те, господарю, че не съм имал намерение да пренебрегна възложената ми задача. Но именно защото се боях да не би присъствието й да даде повод на враговете ми да предположат онова, което сега предполагаш и сам ти, а може би и да те придумат да забравиш всичко, което съм направил за славата на исляма, реших да я пренеса на борда тайно. Истинската ми цел беше, щом искаш да знаеш, да я сваля някъде на брега на Франция, откъдето би могла да се върне в родината си, при своите близки. След като направех това, щях да се погрижа за пресрещането на испанската галера и бъди сигурен, че с милостта на аллаха щях да сполуча.

— Кълна се в рогата на шейтана — изруга Марзак и пристъпи напред, — той е истински баща и майка на лъжите! Ще ни обясниш ли това желание да се отървеш от жената, за която току-що си се оженил? — подхвърли той.

— Да! — изръмжа Асад. — Можеш ли да отговориш на това?

— Ще ти кажа истината — рече Сакр-ел-Бар.

— Хвала на аллаха! — подигравателно забеляза Марзак.

— Обаче аз те предупреждавам — продължи корсарят, — че ще ти се види много по-мъчно да повярваш това, отколкото всяка лъжа, която бих могъл да измисля. Преди години в Англия, моята родна страна, аз любех тази жена и трябваше да я взема за съпруга. Обаче намериха се хора и обстоятелства, които ме опозориха пред нея, тъй че тя отказа да се омъжи за мене и аз я напуснах с омраза в сърцето, но снощи разбрах, че любовта ми, която смятах за угаснала и превърнала се в погнуса, е все още жива. Благодарение на тази любов видях колко недостойно съм постъпил към нея и ме обзе едно-единствено желание: да изкупя стореното зло.

При тези думи той спря: след мигновено мълчание прозвуча гневният и презрителен смях на Асад.

— Откога мъжете изразяват любовта си към жените чрез желанието да ги отдалечат от себе си? — запита той с подигравателен глас, в който се четеше пълното му недоверие към това изявление.