Рафаел Сабатини - Морският ястреб

— Той е мъдър, о, татко мой! — лукаво се замоли той. — Славата на исляма стои над всичко! Позволи му да постъпи както той иска и нека неверницата си отиде. Така всичко ще се оправи между нас и Сакр-ел-Бар! — Той така наблегна на тези думи, че стана явно желанието да вложи в тях скрито значение.

Асад долови това и схвана, че и Марзак разбира какво трябва да се направи; изкушението го обзе по-силно, но още по-силно го обзе друго изкушение. Пред хищния му поглед се изправи висока, напета девойка с меко закръглени гърди — видение тъй бяло и прекрасно, че го пороби. Така той се видя разкъсан между две противоположни възможности. От една страна, ако се откажеше от жената, можеше да бъде сигурен, че ще си отмъсти на Сакр-ел-Бар, можеше да бъде сигурен, че ще махне този бунтовник от пътя си. От друга страна, ако решеше да се придържа към желанията си и да се остави те да го ръководят, трябваше да бъде готов за бунт на галеасата, да бъде готов за бой, а може би и за поражение. Това бе риск, какъвто никой здравомислещ паша не би се съгласил да приеме. Но откакто очите му отново бяха видели Розамунд, Асад загуби здравия си разум. Незадоволените желания от предишния ден напълно владееха мислите му.

Той се наведе напред и надзърна дълбоко в очите на Сакр-ел-Бар.

— Щом не я искаш за себе си, защо не я дадеш на мене? — попита той и гласът му затрептя от потисната страст. — Докато ти вярвах, че я взимаш за съпруга, аз зачитах тая връзка, както прилича на добрия мюсюлманин, но понеже сега е ясно, че то е било само преструвка, подигравка, която да послужи на някаква враждебна за мене цел, осквернение на свещения закон на пророка, аз, пред когото бе сключен този богохулствен брак, го провъзгласявам за недействителен. Няма защо да се развеждаш с нея! Тя вече не е твоя! Тя е свободна за всеки мюсюлманин, който може да я вземе!

Сакр-ел-Бар се засмя с неприятен смях.

— Този мюсюлманин — заяви той — ще е по-близо до сабята ми, отколкото до Мохамедовия рай. — С тези думи той стана, сякаш за да подчертае, че е нащрек.

Асад също скочи с такъв прилив на сили, какъвто надали би могло да се очаква у човек на неговите години.

— Заплашваш ли? — възкликна той с пламнали очи.

— Да те заплашвам? — отвърна високомерно Сакр-ел-Бар. — Аз пророкувам!

И с тези думи се обърна и се запъти надолу по прохода към средната палуба Това отдалечаване не криеше никакво намерение — просто беше разбрал, че в случая нямаше да има никаква полза да спори и че по-умно беше да се оттегли веднага, за да избегне пререканието и да остави забулената заплаха да окаже въздействието си върху ума на пашата.

Разтреперан от гняв, Асад го изпрати с поглед. Искаше вече да му заповяда да се върне, но го възпря страхът да не би в сегашното си настроение Сакр-ел-Бар да погази властта му и пред очите на всички да откаже дължимото му подчинение. Пашата знаеше, че няма смисъл да заповядваш, когато не си сигурен, че ще ти се подчинят, или не си в състояние да наложиш подчинение, че една власт, бъде ли успешно погазена веднъж, е вече наполовина срината.

Докато той все още се колебаеше, Марзак, който също се беше изправил, го хвана за ръката и зареди на ухото му несдържани, настойчиви доводи, за да го убеди да приеме искането на Сакр-ел-Бар.

— Това е сигурният начин! — упорито викаше младежът. — Нима ще изложим на опасност всичко заради тая бледолика дъщеря на гибелта? В името на шейтана, да се отървем от нея: свали я на брега, както той иска, като цена на мира между нас и него, а след като осигуриш тоя мир, заповядай да го удушат, когато се върнем в пристанището ни в Алжир. Това е сигурният начин… сигурният начин!

Асад най-после се обърна да погледне това хубаво, напрегнато лице. За миг не знаеше какво да каже, след това прибягна до помощта на софистиката.

— Да не съм страхливец, че да трябва да се откажа от всичко друго освен от сигурния начин — запита той посърнало, — или ти си глупак, та нищо друго не можеш да измислиш?

— Аз се тревожа само за теб, о, татко мой! — с негодуване се защити Марзак. — Не знам дали ще е безопасно да заспим: той може да вдигне бунт през нощта.

— Не се бой — отвърна Асад. — Аз вече поставих стража, а офицерите са до един надеждни хора. Бускен отиде към носа да провери настроението на хората. Скоро ще знаем точно накъде сме.

— На твое място бих се подсигурил. Бих предотвратил тая опасност от бунт. Бих склонил на исканията му относно тая жена, а след това бих си уредил сметката с него.